Честит 1 юни на всички малки и вече пораснали деца! Това е денят, в който всеки от нас с умиление и доза носталгия с спомня за безгрижните си детски години, изпълнени с много смях и игри. Животът на българските артисти, оказва се,  е изключително богат на детски спомени и истории. Какво си спомнят за своето детство част от артистите, интервюирани от Art portal разказваме в Международния ден на детето.

Ники Станоев:

„Много готино, фино, изпълнено с рани, охлузвания, но сълзите винаги са били само от смях. Не искам да сравнявам с настоящото детство, всяко време си има неговия начин за изразяване на чувства, емоции и изграждане на характер. Тогава бяхме по-сплотени и по-социални“.

Имаше  игри далеч от екраните

като да играем на фунийки, да се целим с тръбички, биехме се. Помня, че лятото ме пращаха на село, където ходихме да си правим къщички в  планината и всякакви други приключения, които сега ги виждаме само на кино“.

Васко Василев:

„Разбира се, като всяко дете имах период на

желание да съм шофьор на камион за боклук или  ватман.

И двете желания обаче не изключваха цигулката. Не мога да си представя живота без нея и без музика. Никога не ми е тежало и пречело на нищо. Играл съм достатъчно футбол като дете, карал съм колело, правел съм магарии, сега карам ски колкото искам, играя голф. Не мисля, че имам талант за професионален спортист и е хубаво, че не съм решил да губя време в тази сфера“.

Веско Ешкенази:

„Всеки, който се е занимавал с инструмент, се е сблъсквал с това, че

децата искат да играят и да са безгрижни,

но тези , които имат амбиции да се занимават с музика, трябва да имат и дисциплината да работят всеки ден. В противен случай стремежите им трудно биха могли да се осъществят“.

Валентина Каролева:

„Първият момент, в който си казах: „Аз ще бъда актриса някой ден“  беше , когато баща ми ми разказваше приказки, които той измисляше.

И аз си представях как влизам в приказката,

където, разбира се, главната героиня беше момиче като мен. До ден днешен помня една история, която сега разказвам и на дъщеря ми – за принцеса, която не иска да си мие косата. Защото аз не исках да го правя като малка. Без да знае татко ме е въвличал в този негов свят“.

Като дете бях…

За да опишеш детството, невинаги ти трябват много думи. Понякога са нужни само няколко секунди. Вижте част от Блиц отговорите на въпроса „Като дете бях…“

Дарин Ангелов: Много палав.

Лилия Маравиля: : Много срамежлива.

Милена Маркова: Скромна, тиха, тъжна и сама.

Баба ми казваше…

Крис Захариев: Голям праз.

Елена Сиракова: Пей ми“. Много обичаше да ѝ пея и все ме подстрекаваше да го правя. А аз винаги се притеснявах – особено в моменти, когато сме се събрали повече хора и ми казват да изпея една песен – изключено е да си отворя устата тогава. Тя много обичаше да пее, много обичаше изкуството, да танцува, да слуша музика. И когато си пуснем нещо, което ѝ е любимо, съответно и на мен, ми казваше: „Давай, пей ми. Искам да ти слушам гласа“. И това е един от най-милите ми спомени с нея“.

В социалните мрежи на Art Portal ви очакват снимки на още много родни знаменитости. Можете ли да ги разпознаете?