Българска традиционна кухня - ах, колко богати аромати и невероятни вкусове изникват в съзнанието на човек само след споменаването на тези три думи. От Art Portal вярваме, че едни от най-ценните спомени се създават именно около трапезата, където се събираме със своите близки и приятели. Само си помислете за топлата баница в събота сутрин и чашата вино в коледната вечер...Всички много добре познаваме тези специални моменти на блаженство. Въпреки това обаче историята и произхода на някои от традиционните за кухнята ни блюда и продукти остават малко известни за аудиторията. Днешният материал е посветен именно на тези кулинарни съкровища.
Кисело мляко
Снимка: Getty Images
Северозападна България е богата на истории. Една от тях е тази на фермера Димитър Витанов от село Бързия.
„Аз съм счетоводител по професия, но реших да помогна на баща ми в нашата малка селска козеферма", разказва той, цитиран от DW. Двамата с баща му се грижат за 130 кози. Фермерът участва и в производството на сирене и кашкавал.
Козето кисело мляко е особено популярно, а причината е проста. „То удължава живота и лекува болести", убеден е Димитър. Вярно ли е това?
През 1905 г. българският учен
Стамен Григоров разгадава тайната на киселото мляко.
Купува си глинена купичка с кисело мляко от селото си и я носи в университетската си лаборатория в Женева, за да го изследва. Малко след това той успява да идентифицира ключовия фактор. Той изолира бактерията, благодарение на която млякото ферментира и става кисело.
По-късно биологът и носител на Нобелова награда Иля Мечников използва откритието на Стамен Григоров за своята научна дейност. Той установява връзка между високата консумация на кисело мляко от българските земеделци и дълголетието.
Българското кисело мляко и до днес се радва на голяма популярност и се конкурира с други известни кисели млека. Такова например е гръцкото. Двете обаче се различават съществено. Родното не се прецежда и така се запазва суроватката, която съдържа висококачествени протеини и минерали. Гръцкото кисело мляко трябва да се прецеди - оттам идва и кремообразната му консистенция. Много българи са категорични, че киселото мляко е българско изобретение.
Няма пълна яснота дали то е тръгнало първо от траките на Балканите или от тюркските номади
в Централна Азия, а може би от Персия - няма яснота кой народ първи е достигнал до ферментацията. Няма и патент.
Баница
Снимка: Canva
В традиционната култура баницата се поднася на празничната трапеза, свързана с народния календар, отбелязва вестник „Аз-буки”. В кухнята на съвременния българин баницата е загубила връзката с празничната обредност и се превръща в храна от ежедневието. Много хора смятат, че названието баница е навлязло в българския език от турския, тъй като част от
традиционната кулинарна лексика има турски произход,
(бел.ред. сарми, мусака, кюфтета, бюрек). В действителност обаче думата има славянски произход - от *гыбаница, което означава „свивам, сгъвам, движа”, тъй като листовете на баницата се нагъват, завиват.
Сведения за ранната история на печивото няма, но определено можем да бъдем сигурни, че то се е консумирало по нашите земи още от далечното минало. Малко от нас например знаят, че
преди появата на козунака като традиционна храна за Великден са се приготвяли сладка баница
и баница с коприва. На Петровден пък домакинята е била задължена да приготви баница с прясно сирене. По – известните празници, при които на трапезата ни присъства баница, са Бъдни вечер, Коледа и Нова година. На един от трите празника (в зависимост от традициите на семейството) се приготвя и баницата с късмети. В миналото в нея според обичаите са се поставяли
дрянови пъпки, които са се наричали за здраве, късмет, благополучие,
успехи и плодородие. В днешни дни все по-често в баницата се поставят хартиени късметчета с различни пожелания, но въпреки това тя продължава да заема централно място на българската трапеза и в българския фолклор.
Българското саламурено сирене е също неизменна част от трапезата ни още от стари времена, пише economic.bg. В славянските езици думата означава „суров“. Според легенди конниците на хан Аспарух са пренасяли млякото в кожени мехове на седлата на конете си и случайно пренасяното мляко се е превърнало в сирене. През 1915 г. се появяват и първите мандри.
Вино
Българската дума „вино“ присъства още в най-ранните писмени свидетелства за езика през Средновековието. Тя е заета от латинското vīnum. Латинската форма от своя страна произлиза от праиндоевропейския корен wei-, „вия се“ (от увивния растеж на лозите). Варианти на думата присъстват в повечето индоевропейски езици.
Вино по българските земи се е произвеждало още преди повече от 5000 години.
Първите лози са пренесени от Близкия и Средния Изток. Тогава земите ни владеят древните траки, за които се смята, че са поставили основите на винарството и лозарството. Доказателство за това са откритите в България златни и сребърни тракийски съкровища.
Траките са считани за едни от най-добрите винари в Античността, съобщи bulgarianhistory.org. Ароматното и силно вино, произвеждано от тях, е прочуто в цял свят. Според техния народ упойващият ефект на виното
помага на жреците да влязат в контакт с боговете
и именно заради това те създават култ към алкохолната гроздова напитка. Първоначално вино се произвежда главно по поречието на река Марица и около морските пристанища.
Шопска салата
Снимка: Pixabay
Още преди десетилетие нашата традиционна шопска салата е класирана на първо място в класацията на инициативата „Вкусът на Европа“. Тя изпреварва италианските спагети, испанското гаспачо, шведските кюфтета и британската риба.
Робърт де Ниро, Харисън Форд, Киану Рийвс, Антонио Бандерас, Арнолд Шварценегер, Силвестър Сталоун и много други звезди, които са снимали тук, отдавна са открили тайната на шедьовъра. Списъкът с
почитатели на шопската салата включва още Елтън Джон,
Джордж Майкъл, Роджър Уотърс от Pink Floyd, Aerosmith, бас китариста на Шакира - Хуан Гарсия-Херерос.
Повечето българи смятат, че шопската салата е част от народното им кулинарно изкуство, констатира БНР. Всъщност тя е създадена от екип готвачи през 60-те години на миналия век, когато
се превръща в символ на хотелската мрежа „Балкантурист“.
Това е времето, когато популярни стават механите, котлоните и покривките с бродерии. Идеята била чуждестранните туристи да бъдат впечатлени от уникалните български вкусове. Така се ражда невероятната симбиоза между червените чушки, доматите, краставиците и бялото сирене - също като цветовете на националния флаг.
