Бенджамин Франклин го формулира най-добре, когато казва, че единствените сигурни неща в живота са смъртта и данъците. Където и по света да живеете данъците и таксите са нещо, от което не можете да избягате. Но освен познатите ни данъци историята почни всякакви странни неща, заради които държавата е събирала пари от гражданите си.

В САЩ например има много странни данъци – от данък върху татуировките в Арканзас до данък върху боровинките в Мейн. Но странните данъци не се ограничават само до Америка. Много държави имат данъчни закони, които могат да изглеждат малко странни или дори направо скандални.

Данък „Слънце“

„Данъкът Слънце“ в Италия е допълнителна такса, която някои кафенета плащат за използване на общественото пространство за сядане на открито. В общи линии плащате по-висока цена за идеалното място за наблюдение на хора под италианското слънце. Така че следващия път, когато пиете капучино навън, не забравяйте, че слънчевите лъчи не винаги са безплатни!

Данък за ползване на тоалетна

Има една поговорка „парите не миришат“, която датира от спора между римския император Веспасиан (69-79 г.) и сина му Тит. Императорът поискал данък от всеки гражданин, който използва обществена тоалетна – Тит бил против този данък и се опитал с всички сили да повлияе на решението на баща си, но не успял.

Данък „Брада“

През 1698 г. руският цар Петър Велики не е бил почитател на окосмяването по лицето! Той въвежда „данък върху брадата“, за да насърчи мъжете да се бръснат.

Структурата на данъка е различна в зависимост от социалната класа, като по-богатите граждани са подложени на по-голяма тежест. Съпротивата срещу данъка е била значителна, тъй като мнозина са се придържали към традиционната практика на носене на брада. Това дори довело до насилствено бръснене на някои от лицата, които избягвали плащането на данъка.

В крайна сметка данъкът върху брадата бил отменен.

Данък върху прозорците

В Англия през 17 век „данъкът върху прозорците“ е налагал по-висока такса за допълнителни прозорци. Това е бил данък върху богатството. Идеята е, че хората с по-големи доходи обикновено живеят в по-хубави къщи, а хубавите къщи обикновено имат повече от два прозореца. Но хората проявявали изобретателност и ги зазиждали, за да спестят пари.

Това не е точно най-доброто решение за светлината и въздуха, но ето, трябва да се пести от данъци! В крайна сметка тази щура идея е изоставена през 1851 г.

Във Франция също до XIX век е имало данък върху прозорците и вратите. Данъкът се е определял от броя на жителите, местоположението и броя на вратите и прозорците на жилището. И до днес могат да се видят зазидани прозорци и врати особено на стари сгради.

Данък „Да бъдеш страхливец“

През английското средновековие съществува система, която позволява на рицарите да избегнат военна служба срещу заплащане. Тази такса, макар и подигравателно е наричана „данък за малодушие“.

Първоначално тя представлява начин да се откажеш от военна служба с финансова вноска. С течение на времето този данък се превръща в общ поземлен данък, налаган на рицарите.

Системата предлагала предимства както за короната, така и за благородниците. Короната се сдобива с надежден източник на приходи за военни цели. А рицарите, които имали основателни причини да избягват служба, можели да дадат своя финансов принос.

Данък върху фойерверките

Всяка година на 4 юли САЩ празнуват своя национален празник с подобаваща шумотевица, настроение и, естествено, фойерверки. В щата Западна Вирджиния за всеки фойерверк се събира допълнителен данък от 6 %. Празникът бързо се превръща в дойна печалба за щата.

Данък върху часовниците

През 1797 г. Великобритания опитва да наложи чутовен данък – облагане на самото време! Те налагат „данък върху часовниците“ върху ръчните и стенни часовници.

Размерът на данъка варирал в зависимост от вида и материала – за стандартните часовници се плащала годишна такса от два шилинга и шест пенса, за златните часовници – десет шилинга, а за стенните часовници – пет шилинга.

Данъкът върху часовниците обаче се оказал неуспешен. Обществената съпротива била голяма, като хората криели часовниците си или се въздържали от закупуване на нови. Това значително намалява събираемостта на приходите. Освен това данъкът засегнал непропорционално много часовникарите и часовникарските майстори. Вследствие на това законът е отменен през април 1798 г.