На 12 юни се навършват 95 години от рождението на детето, което сподели дневника си със света. Анелизе Мари Франк(по позната като Ане Франк) е еврейско момиче родено в  Германия и прекарало по-голямата част от живота си в Нидерландия. По време на Втората световна война то се укрива от нацистите със своето семейство в Амстердам. След като биват заловени, Ане е изпратена в концлагер, където

умира  едва на 15-годишна възраст

Франк оставя на света единствено своя дневник. В него може да прочетем как преминава животът на едно усмихнато и мъдро момиче, минало през ада на концентрационните лагери.

Ето  част от мислите, които малката Ане записва през годините:

28 септември 1942 г

„Майка каза, че ни възприема повече като приятели, отколкото като дъщери. Всичко това е много хубаво, разбира се, с изключение на това, че приятел не може да заеме мястото на майка. Имам нужда майка ми да даде добър пример и да бъде човек. Мога да я уважавам, но в повечето случаи тя е пример какво не трябва да се прави“.

6 януари 1944 г

„Искам приятели, а не почитатели.

Хора, които ме уважават заради характера и делата ми, а не заради ласкавата ми усмивка. Кръгът около мен би бил много по-малък, но какво значение има това, стига да са искрени“?

7 март 1944 г

„Нима родителите ми са забравили, че някога са били млади? Явно са. Във всеки случай те ни се смеят, когато говорим сериозно, и са сериозни, когато се шегуваме“.

24 март 1944 г

„Честно казано, не мога да си представя как някой може да каже „Аз съм слаб“ и след това да остане такъв. Ако знаете това за себе си,

защо не се борите с това, защо не развиете характера си?“

6 юли 1944 г

Духовност

„Понякога си мисля, че Бог се опитва да ме изпита както сега, така и в бъдеще. Ще трябва сама да стана добър човек, без някой да ми служи като модел или да ме съветва, но това ще ме направи по-силна накрая“.

30 октомври 1943 г

„Петър добави: „ Евреите са били и винаги ще бъдат избраният народ!“ Отговорих: „Само този път, надявам се, че ще бъдат избрани за нещо добро“!

16 февруари 1944 г

Живот под нацистко управление

„Копнея да карам колело, да танцувам, да си подсвирквам, да гледам света, да се чувствам млада и да знам, че съм свободна, но въпреки това не мога да го оставя да си личи. Само си представете какво би се случило, ако и осемте от нас се самосъжаляват или се разхождат с ясно видимо недоволство на лицата си.

Докъде ще ни доведе това?“

24 декември 1943 г

„Отново и отново се питах дали нямаше да е по-добре, ако не се бяхме укрили; ако сега бяхме мъртви и не трябваше да преживяваме това нещастие – особено за да могат другите да бъдат пощадени. Но всички се свиваме от тази мисъл.

Все още обичаме живота, още не сме забравили гласа на природата

и продължаваме да се надяваме, надяваме се на… всичко.“

26 май 1944 г

„Писането в дневник е наистина странно преживяване за човек като мен. Не само защото никога не съм писал нищо преди, но и защото ми се струва, че по-късно нито аз, нито някой друг ще се интересува от разсъжденията на 13 -годишна ученичка“.

20 юни 1942 г

„Богатство, престиж, всичко може да бъде загубено. Но щастието в собственото ви сърце може само да бъде помрачено; то винаги ще бъде там, докато сте живи, за да ви направи отново щастливи“.

23 февруари 1944 г

„Аз съм честна и казвам на хората право в очите какво мисля дори когато не е много ласкателно. Искам да бъда честна, Мисля, че това те кара да се чувстваш по-добре“.

25 март 1944 г

„Не искам да живея напразно като повечето хора. Искам да бъда полезен или да доставя удоволствие на всички хора, дори и на тези, които никога не съм срещала. Искам да продължа да живея дори след смъртта си“!

5 април 1944 г

„Имаме много причини да се надяваме на голямо щастие, но…трябва да го заслужим. А това е нещо, което не можете да постигнете, като изберете лесния път. Печеленето на щастие означава да правите добро и да работите, а не да спекулирате и да мързелувате.

Мързелът може да изглежда привлекателен, но само работата ви носи истинско удовлетворение“.

6 юли 1944 г

„Чудно е, че не съм изоставила всичките си идеали, те изглеждат толкова абсурдни и непрактични. И все пак аз се придържам към тях, защото все още вярвам – въпреки всичко, че хората са наистина добри по сърце“.