Запазени стъклени съдове от венецианско стъкло са били открити при най-новите подводни археологически проучвания в залива Ченгене скеле до гр. Бургас. Описани са 112 цели и фрагментирани стъклени съдове от втората половина на XVI в. или началото на XVII в., което навежда археолозите на хипотезата, че произведенията са били товар на търговски кораб, сполетян от нещастие.
Проучванията под вода са се провели през юли 2024 г. Организирани са от Регионален исторически музей в Бургас и проведени от екип на Национален исторически музей под ръководството на проф. д-р Иван Христов.
Изследвани са общо пет зони, включително една с
най-голямата концентрация на находки от стъкло досега.
Тъкмо в нея са забелязани множество съдове от стъкло, някои напълно запазени. Предположението на учените е, че това е бил товарът на потънал търговски кораб. Тази теза е подкрепена и от намерените в областта фрагменти от железни котвени вериги.
Новите находки са важен извор на информация за слабо изследваната тема за потреблението, търговията и производството на стъкло на Балканите през Късноосманския период. Предполага се, че крехките произведения са пристигнали на територията на днешна България от работилници на остров Мурано, Венеция. И до днес той е известен с ювелирни стъклени съдове. Занаятът на малкия остров води началото си от XIII в. Тогава венецианската власт нарежда преместването на стъклените работилници като предпазна мярка срещу избухването на големи пожари в процеса на работа. От тогава Мурано е дом на стъкларите.
Фрагментите от стъклени предмети от морето край Ченгене скеле започват да се изследват по-задълбочено едва през 2020 и 2021 г.
Зоната със стъклени находки е с площ от около 15 дка с каменисто дъно,
дълбочината е 2 – 2,5 метра. Най-достоверната теория до момента е, че стъклата са изсипан товар от лодка или кораб по време на буря и силно вълнение.
По време на проучванията по-детайлно е проучена и зоната, където се е намирал късносредновековният пристан Ченгене скеле. Той е често коментиран в запазените писмени сведения на европейските дипломати от XVIII-XIX век. На сушата от тази зона започва местността Кюмюрлука – място, от което преди 100-200 години са се товарели дървени въглища.
По време на проучванията по-детайлно е проучена и зоната, където се е намирал късносредновековния пристан Ченгене скеле, на 1 км югозапдно от днешното Рибарско селище. Пристанът е често коментиран в запазените писмени сведения на европейските дипломати от XVII-XIX век. На сушата от тази зона започнва и местността Кюмюрлука – място, от което преди 100-200 години са се товарели дървени въглища.
При огледа е открита концентрация на фрагменти от късноантични и средновековни амфори. От средновековните предмети са разпознати
части от амфори тип III по Гюнсенин с датировка XII-XIII век.
Те са доказателство за хилядолетната традиция в усвояването на тази част от залива за товарно-разтоварни дейности.
На запад от зоната със стъклата се забелязва керамично струпване с фрагменти от елинистическа строителна и битова керамика. Сред по-интригуващите находки, открити там, са
малък оловен щок от римската епоха и каменна рибарска тежест.
Проучена е и зона от около 400 кв. м около нос Чироза, но там е установен голям нанос от пясък и видимостта при огледите е била ниска. Забелязани са единствено фрагменти от елинистическа строителна керамика и каменни бойни ядра, пише „Площад Славейков“.
Междувременно продължава търсенето на т. нар. манастирско пристанище на остров Св. Анастасия. Зае него споменава историкът Иван Карайотов. Според него средновековният метох „Свети Георги“ се е намирал на нос Чукаля, в съседство с манастирското пристанище, обслужващо остров Света Анастасия. Сведения по темата се откриват в ръкописа от 1884 г. на бургаския възрожденец Стоян Шивачев.
При подводния оглед през юни в залива са намерени фрагменти от керамични съдове от XVIII-XIX век. Открити са и части от късноантични амфори. Железeн рог от котва също е сред артефактите. Проучванията ще продължат и в следващите археологически сезони.
