Има различни системи за именуване на различните видове природни бедствия. Понякога имената се дават въз основа на местоположението им или времето от годината, в което се случват. В други случаи имената се основават на научни фактори като скорост на вятъра или магнитуд. Ураганите получават имена въз основа на предварително определен списък. Той се актуализира на всеки шест години от Световната метеорологична организация.

Имената се избират по азбучен ред, като се редуват мъжки и женски. Те се сменят между различните региони, така че нито един регион да не се свързва постоянно с особено силни бури. Така например името

Мария е било използвано както в Атлантическия, така и в Източния Тихи океан

през 2017 г., но няма да бъде използвано отново още шест години.

Практиката за наименуване на урагани започна през 50-те години на миналия век, за да се опрости комуникацията относно бурите. Чрез прости имена на хора метеоролозите биха могли по-лесно да проследяват и съобщават за ураганите, докато се движат през океана.

Използването на женски имена за бури започва в средата на XX век. По-късно метеоролозите в Северния Атлантик решaват да идентифицират бурите, като използват имена от азбучен списък:

първата буря в годината получава име, което започва с А, втората с Б и т.н.

През 1979 г. са въведени мъжките имена, които се редуват с женски, казват от Световната метеорологична организация.

В други случаи природните бедствия се наричат ​​въз основа на тяхното местоположение или време на годината. Имената на ураганите и останалите природни катаклизми могат да бъдат вдъхновени и от техните тежест или мащаб. На земетресенията често се дава рейтинг по магнитуд въз основа на скалата на Рихтер. Тя е разработена през 30-те години на миналия век от американския сеизмолог Чарлз Рихтер. Скалата варира от 0 до 10, като всяко увеличение представлява десетократно увеличение на енергията, освободена от земетресението.

По същия начин вулканичните изригвания често се оценяват въз основа на индекса на вулканична експлозивност (VEI), разработен през 80-те години на миналия век. Скалата варира от 0 до 8. Всяко увеличение представлява десетократно повишаване на обема на изхвърления вулканичен материал.

В някои случаи имената на

природните бедствия могат да имат и културно или историческо значение,

предаде БТВ. В Япония на тайфуните често се дават имена, свързани с животни, цветя или други природни елементи. Тази практика датира от 50-те години на миналия век. Тогава Японската метеорологична агенция започна да дава имена на тайфуните, за да ги направи по-лесно разпознаваеми.

По същия начин в Карибите ураганите често получават имена, които отразяват културното наследство на региона.