Две мащабни колекции от ръкописи и рисунки на Леонардо да Винчи са обединени в новата онлайн платформа „Леонардотека“, съобщават The Independent и The Art Newspaper.
Така за първи път от 400 години мащабен дигитален архив сглоби разпилените преди векове творби на да Винчи, откривайки невероятна възможност да се докоснем до творческата мисъл на ренесансовия майстор, отбелязват изданията.
Разработването на този амбициозен проект е отнело десетилетие.
Стартирането на „Леонардотека“ е кулминацията на съвместните усилия, ръководени от музея „Галилео“ във Флоренция, заедно с „Роял колекшън тръст“, базиран в замъка Уиндзор в Бъркшир, библиотека „Амброзиана“ в Милано и библиотеката „Леонардиана“ във Винчи.
Специализиран екип от изследователи на Да Винчи и дигитални експерти е работил прецизно, за да сглоби отново приблизително
3500 страници с ръкописи, които са били разглобени и разрязани на парчета в края на XVI век.
Новият дигитален архив събира 1119-те листа от „Атлантическия кодекс“ – най-голямата самостоятелна колекция от писания на италианския енциклопедист, съхранявана в библиотека „Амброзиана“, както и около 550 листа от Кралската колекция в Уиндзор. Втората колекция включва най-значимата съществуваща сбирка от фигурални, анатомични и пейзажни скици на Да Винчи, както и негови произведения в областта на естествената история. И двете колекции произлизат от едни и същи оригинални ръкописи, писани от Да Винчи от средата на 1470-те години до смъртта му през 1519 г.
Експертите, участващи в проекта, са убедени, че „Леонардотека“ ще хвърли нова светлина върху творческата мисъл, артистичната визия и работния процес на италианския гений. Професор Паоло Галуци, почетен президент и бивш директор на музея „Галилео“, както и създател на „Леонардотека“, казва пред The Independent, че платформата „предлага на учените по целия свят безпрецедентни възможности за изследване на огромното и безценно богатство от информация, съдържаща се в ръкописите на Леонардо да Винчи“. Той допълва, че „този иновативен инструмент бележи
началото на нова и изключително обещаваща ера в изследването на художественото, научното и литературното наследство на гения от Винчи“.
Леонардо да Винчи е роден през 1452 г. След смъртта му през 1519 г., цялата колекция от негови ръкописи е наследена от последния му ученик Франческо Мелци. По-късно тези произведения стават притежание на италианския скулптор Помпео Леони, който взима спорното решение да разглоби и разреже листовете. Той разделя материалите в два отделни албума въз основа на собствената си преценка:
един за технически и научни теми и друг за художествените и фигурални скици на Да Винчи.
В началото на XVII век зетят на Леони наследява ръкописите. Той продава по-обемния албум, който по-късно ще бъде наречен „Атлантическият кодекс“, на граф Галеацо Арконати, който впоследствие го дарява на библиотека „Амброзиана“ през 1637 г. Другият албум, съдържащ художествените творби, си проправя път до Англия през 1620-те години и влиза в Кралската колекция около 1670 г., вероятно като подарък за Чарлз Втори, отбелязва The Independent.
