„Добрите актьори и автори правят една постановка добра. Обичам театър, който е блестящ в професионално отношение и храни както емоциите, така и ума. Обичам представления, които така те поглъщат, че забравяш личните имена на актьорите“, казва големият проф. Здравко Митков, който възпитава поколения артисти да следват с достойнство и любопитство пътя на театралното изкуство.
Снимка: Личен Архив
В тази толкова топла ноемврийска седмица имах удоволствието да разговарям с една от ученичките от последния му випуск – Елина Огнянова Илиева. Само няколко месеца след като събра овациите за превъплъщенията си в постановките „Летище“ и „Уморените коне ги убиват, нали?“ и стана лауреат на „Стипендията на Ламбо“ в НАТФИЗ, тя уверено прави първите си стъпки на професионалната сцена. Там вече си партнира с големите имена на българския театър, черпейки от техния опит и майсторство. В началото на октомври заедно с Теодор Елмазов и Ванина Кондова тя ни обясни защо „Жената пита ChatGPT“, а в края на ноември, заедно с Иван Юруков, Анастасия Ингилизова, Катерина Борисова и Дебора Георгиева ще ни качи на борда на най-поставяната френска пиеса според Книгата на рекордите на „Гинес“ – „Боинг Боинг“.
Всъщност нейният път като актриса започва преди повече от 10 години. Със сигурност голяма част от вас я познават от успешния уеб тийн сериал „Следвай ме“, в който тя участва още на 14-годишна възраст. Там, заедно с Христина Христова – Тита, Цветелина Роскин, Илиян Илиев, Ралица Добрева, Петър Гигов, Марио Михайлов, Антоан Петров и Денислава Сашова, тя прави първите си стъпки пред камерата. Паралелно с това активно се обучава и в школата на Петър Върбанов. Днес, с широкия си поглед към театъра и киното, Елина няма търпение да се гмурне още по-дълбоко в света на изкуството и да черпи с пълни шепи от всяко негово проявление, изпречило се на пътя ѝ.
Със следващите блиц въпроси надникваме зад красивите, дълбоки сини очи на талантливата млада актриса. Как се справя с все по-забързаното и технологично ежедневие, има ли според нея място за граници в изкуството и кой е най-ценният урок, който е получила от своя проф. Здравко Митков. Разберете в следващите редове.
- В ролята на артист, чийто творчески път тепърва започва, осъзнавам, че…
- Тепърва имам още много да науча, а това е най-голямото богатство.
- Първият път, когато стъпих на театралната сцена, беше…
- В студията на един магьосник – моят първи учител Петър Върбанов. Бях само на 10 години.
- Най-ценният съвет, който съм получила от моя професор Здравко Митков, е…
Снимка: НАТФИЗ
- Да имам добър вкус.
- Да бъда част от съживяването на една от най-поставяните френски пиеси – „Боинг Боинг“, на българската сцена за мен означава…
- Среща с едни наистина прекрасни артисти, безценен за мен опит.
Снимка: Art Label Production
- Най-силната страна на тази нова сценична версия е…
- Ние, разбира се.
- „Жената пита ChatGPT“ най-често, когато…
Снимка: Димитър Каракашев
- В живота си гледам да страня от изкуствения интелект, доколкото мога. Заповядайте в Сатиричния театър „Алеко Константинов“, за да гледате постановката и разберете. Очаквам ви!
- Професиите, които ще бъдат най-силно засегнати от технологиите след време, ще са….
- Не и нашата, за радост.
- Често в забързаното ежедневие забравям…
- Именно това, че не бива да бързам. Припомням си го и рязко забавям крачката.
- Филмът, който мога да гледам отново и отново, без да ми омръзне, е…
- „Блясъкът на чистия ум“ с Джим Кери и Кейт Уинслет.
- Изкуството не бива да има граници, защото…
Снимка: Личен Архив
- Ще си позволя да споделя цитат от книгата, която чета в момента – „Моите приятели“ на Фредрик Бакман: „Изкуството е тази част от нас, която оставяме в другите“.
- На всяко „Летище“, на което съм била досега, забелязвам…
- Колко различни сме всички ние и как всеки носи своя собствена история. Харесва ми да наблюдавам хората.
- В най-смелите си мечти съм…
-Удовлетворена от себе си като човек и актриса.