,,И най-мъдрият си е малко прост‘‘, но с важното уточнение, че действието се развива през 21-ви век, е най-новото представление на Сатиричен театър ,,Алеко Константинов‘‘. Действията в него могат да бъдат проследени векове назад - корупция, власт и надменност са само част от думите, с които може да бъде описан сюжетът на въпросната постановка.
Въпреки че тя е модернизиран вариант на оригинала на Александър Островски от 19-ти век, темите, които засяга, са актуални и до днес. Тук идва и ролята на режисьора Венцислав Асенов, който забелязах, че бе включил много съвременни елементи - с леко намигване към сегашното състояние на обществото и любовта му към социалните мрежи.
Снимка: Сатиричен театър ,,Алеко Константинов''
Друго, което ми направи впечатление още в началото, бе внимателно подбраният гардероб на всеки един от актьорите. Те бяха облечени в бели костюми, рокли и анцузи, които сякаш се опитват да компенсират за чернотата в душите им. Контраст се забелязваше единствено при персонажите, които се водеха за честни и опълчващи се на изкривената реалност, в която живееха.
Сякаш през тези почти два часа и половина бях свидетел по-скоро на социален коментар, отколкото на сатирична постановка, но този жанр не означава ли точно това – критика към всички пороци, било то и държавни? Сюжетът на ,,И най-мъдрият си е малко прост - XXI век‘‘ бе адаптиран, за да може действието да се развива в България и да бъде една идея по-близо до зрителя.
Снимка: Сатиричен театър ,,Алеко Константинов''
Колкото до самата история, тя започва с Иван Глумчев, в ролята Станислав Кондов, който е в центъра на всички събития. Той е пример за млад мъж с амбиции, остър ум и с качества на хамелеон, който лесно влиза под кожата на всеки, за да получи това, което иска. Пътят към успеха обаче е трънлив и в желанието си да се издигне, присмивайки се тихичко на властимащите, той неусетно се превръща в един от тях.
Колкото до въпросните ,,властимащи‘‘, повечето са такива, каквито са, благодарение на измами, ласкаене и много лъжи - от най-обикновената гадателка на блока до висшестоящия генерал. От колоритни по-колоритни, тези персонажи са повод за смях, но и донякъде за ,,възхищение‘‘, защото са успели да се качат на ,,върха‘‘ и са жертвали част от себе си, за да могат днес да махат на останалите от там.
Снимка: Сатиричен театър ,,Алеко Константинов''
Още в първия час на представлението, докато гледах как Иван Глумчев целува различни ръце, крака и прочие, за да се издигне – нямаше как в главата ми да не изникне сравнението с ,,Приказка за стълбата‘‘ на Христо Смирненски. В популярната българска творба се говори за млад мъж, който търси справедливост и иска да отмъсти за своите събратя, но колкото повече се изкачва по стълбата, толкова повече грозните вопли отдолу започват да звучат като песен.
Към края същото се случва и с нашия главен герой, който се оплита все повече в лъжи и ласкателства, забравяйки откъде е тръгнал. Кулминацията на представлението идва, когато лелята ( Деляна Хаджиянкова ) на Иван, която той любезно ухажва, открива дневника, в който младият мъж е записал истинското си мнение за всеки. Интересното е, че на никой от останалите персонажи това не му прави впечатление. Те бързо игнорират написаното за тях и обръщат гръб на думите на Глумчев, облечени до един в белите си неосквернени костюми.
Снимка: Сатиричен театър ,,Алеко Константинов''
Май накрая ще се окаже, че няма значение колко умен си и какво можеш, когато живееш сред ,,прости‘‘ хора, които налагат себе си у дома, на работа, в парка, че дори и в цялата държава. Единственият ти избор е да останеш неразбран или да се присъединиш към тях.
