На пръв поглед изкуство изглежда като творческо поле на безкрайната свобода – малко провокация, доста експериментиране и известна доза избягване на добре познатите правила. Картина, която изглежда като нарисувана от дете, инсталация, която видимо прилича на купчина боклуци или платно, на което има един единствен цвят, точно тези произведения могат да струват милиони. Неизбежно тук повечето хора си задават следните въпроси: ,,Кой определя стойността на това изкуство?‘‘ и ,,Защо цените на някои картини изглеждат напълно несъизмерими с нашата реалност?‘‘.
В един свят, в който пазарът на изкуството обикновено е обвит в тайнственост, а сделките се случват зад затворени врати, все по-често се появяват подозрения, че то е не просто начин за изразяване, а умел метод за пране на големи суми. Дали тук става въпрос за финансови манипулации и бягане от закона, или за неразбирателство между артист и институция? Този материал ще ви даде отговори и ще ви запознае с едни от най-големите разкрити случаи, свързани с пране на пари чрез изкуство.
Снимка: AML
Международните примери, които отвориха очите на всички
Аферата ,,Бувие‘‘ е един от най-известните случаи в света на модерното изкуство. Тя представлява дългата съдебна сага между руския милиардер Димитрий Риболовлев и швейцарския бизнесмен и търговец на изкуство Ив Бувие. Обвиненията гласят, че Бувие умишлено завишавал цените на десетки произведения, включително на Пикасо, Ротко и Да Винчи, като по този начин прибирал милиони разлика, създавайки невидим финансов поток, който Риболовлев критикува, че е прикрита схема за пране на пари. Аферата се развива в продължение на почти 10 години и преминава през съдилища в Монако, Швейцария, Франция, САЩ, Хонконг и Сингапур, но така и случаят не получава окончателна развръзка.
Снимка: Getty Images
Друг интересен пример е от САЩ, където арт дилърката Глафира Росалес се призна за виновна пред федералния съд в Ню Йорк за участие в схема, при която над 60 000 фалшиви произведения са продадени за повече от 80 милиона долара. Росалес скрила умело приходите от измамата чрез банкови сметки в чужбина и данъчни престъпления. Историята е не по-малко различна и при бразилския банкер Едемар Сид Ферейра, който е осъден през 2005 г. по обвиненията, че е укривал ценни произведения, прал е пари чрез тях и ги е пренесъл до незаконен склад в Ню Йорк с фалшива документация, която не посочвала истинската им финансова стойност.
Снимка: bTV
Още един пример от света на изкуството, който достигна дори и до България е този от 2025 г., свързан с разбиването на една от най-големите мрежи за трафик на антики, използвани за пране на пари. Групата е финансирала незаконни разкопки в България, Гърция и други балкански страни, както и в Италия. Като по време на финалната фаза на операцията били иззети над 3000 предмета, включително златни и сребърни старинни монети и други антики с приблизителна стойност над 100 милиона евро.
Защо прането на пари чрез изкуство е проблем?
Случаите на пране на пари чрез изкуство е световен проблем, който е ,,подпомогнат‘‘ от множество обстоятелства. Повечето от тях са свързани с непрозрачните пазари, където цените постоянно варират и се покачват, без да има какъвто ѝ да било контрол от отговорните институции. Това създава една много подходяща среда за укриване на доходи, които се представят като легитимни и с доказан произход само, защото привидно са обвързани с продажбата, или покупката на дадено произведение.
Снимка: Wall Street Journal
Живеем във време, в което арт пазарът често става удобно бойно поле на опити за всякакви манипулации, измами и укриване на средства. Независимо дали говорим за галерии в Швейцария, антики в Гърция или за разследвания в България. За жалост, където има наличието на предостатъчно пари и на недостатъчно прозрачност, там има възможност и за злоупотреби.
