Напоследък все по-често чуваме истории за това как съдебната система е предала поредната жертва на тежко престъпление. Възрастните сякаш дотолкова сме привикнали с това, че макар и с малка буца в гърлото, вече с лека ръка подминаваме подобни новини – поуспокоени, че трагедията е подминала нашия дом. Понякога се колебая дали това не е тенденция, която заслужава да бъде оправдана до определена степен – колкото и зрял да е човек, вероятно трудно би могъл да запази психическото и емоционалното си състояние стабилни, докато на ежедневна база е заливан от информация за смърт и зверства. Вероятно без дори да усетим – в такива ситуации съзнанието ни отключва
защитен механизъм, чиято цел е да ни предпази от пълната разруха.
И все пак няма как да не се запитам дали този „щит” не ни брани и от собствената ни емоционална интелигентност. Изборите, които правим, винаги са и ще продължават да определят какви сме като хора. Същевременно с това обаче рефлектират пряко и върху децата ни. На теория това е ясно на всеки трезвомислещ човек, но на практика ми се струва, че доста често забравяме този факт, а поредното доказателство за това e филмът „Josephine”, представен премиерно у нас в рамките на фестивала „Киномания”.
Струва ми се, че каквото и да напиша за драматичния трилър на Бет де Араужо – няма да бъде достатъчно, за да предаде силното влияние, което заглавието оказа върху мен. Той не разказва историята, която вече не сме чували или виждали на голям екран, но гледната точка е това, превръщащо я в толкова разтърсваща. В ранните часове на деня в градски парк е извършено брутално престъпление, а негов свидетел става 8-годишната Джоузефин (Мейсън Рийвс), която тренира с баща си.
Как да превъзмогнеш нещо, което не разбираш напълно,
се превръща в централен въпрос, около който се развива цялата сюжетна линия на проекта. Бих казала, че едва 10-годишната главна актриса се справя перфектно със задачата си да покаже психологическата дълбочина, която една травма може да нанесе върху подрастващия ум. Всичко започва с любопитството, подхранено от неяснотата, след това се появяват нехарактерните до момента изблици, а накрая остава само страхът, че ти или някой от близките ти може да бъде следващата жертва. Признавам си, че мен също ме обзе истински ужас при мисълта, че на едно дете може да му се наложи да премине през всичко това само.

Снимка: Sumerian Pictures
Джоузефин всъщност има любящи майка и баща, заради което развоят на събитията във филма ми се стори крайно изненадващ, но все пак повдигащ дискусията относно
липсата на адекватна комуникация между поколенията.
Много често, стремейки се да запазят децата си малки и невинни за по-дълго време, родителите всъщност изпускат точния момент да помогнат. Тази грешка прави и майката на Джо - Клеър (Джема Чан). Колкото до баща ѝ Деймиън (Чанинг Тейтъм) – той разчита на по-суровия подход, като показва на дъщеря си, че най-добрата защита е умението за успешна самоотбрана. Това много бързо ме „хвърли” към размишления кой е най-правилният подход за действие и има ли изобщо такъв. За себе си достигнах до заключението, че е родителите следва да бъдат на „една вълна” и заедно да изберат как да помогнат на детето си – Джоузефин обаче няма този лукс. „Влизайки в нейните обувки”, в детайли успяваме да проследим последствията не само от травмата, нанесена, макар и косвено върху дете, но и да отличим „белега”, който може да оставят родителската грешка, погрешната комуникация и подценяването на специалистите психолози.

Снимка: Sumerian Pictures
„Josephine” сграбчва за гърлото, разтърсва и приземява. Това е филм – урок за родителите как да (не) реагират в кризисни ситуации. Сигурна съм, че след края му много възрастни ще отидат при децата си, ще ги прегърнат и ще се извинят, ако е имало моменти, в които не са били до тях. За да достигне това послание до вас, е важно преди да стъпите в салона да освободите ума си от всичко, в което сте вярвали до момента и просто да оставите едно 10-годишно момиченце да ви покаже как и вие като нея да превъзмогнете страха си.
Билети за следващите прожекции на филма можете да откриете ТУК.