Последният сериал на създателя на „Peaky Blinders“ Стивън Найт разказва вълнуващата история на династията на пивоварите Гинес – и е създаден от потомката на Гинес Ивана Лоуъл, която разкрива съперничествата, скандалите, тайните и трагедиите на своите предци.
Ивана Лоуъл е в Ирландия за семейна сбирка в Касълтаун, паладианската резиденция, реставрирана от нейния братовчед Десмонд Гинес в графство Килдър, когато я осенило вдъхновението. Тя и другите гледат без особен интерес епизод от сериала „Имението Даунтън“ по телевизията. Гледката на измислените герои Кроули, които си разменят учтиви забележки през масата, кара Лоуъл да осъзнае нещо.
„Историята на нашето семейство е много по-пикантна и интересна от това –
и освен това е истинска“, разказва тя на BBC.
Когато се връща в дома си в Лонг Айлънд, Ню Йорк, тя сяда и пише 20 страници сценарий за телевизионен сериал, драматично преразказване на триумфите и изпитанията на нейния род, потомци на Артър Гинес (роден през 1725 г.), който пръв вари известната ирландска тъмна бира, която днес се продава в над 10 милиона чаши на ден по целия свят. Десет години по-късно концепцията на Лоуъл е реализирана от известния телевизионен сценарист и режисьор Стивън Найт, най-известен с „Peaky Blinders“. Осемте епизода на „House of Guinness“ дебютираха в Netflix на 25 септември, с изрично посочване в надписите: „Базиран на идея на Ивана Лоуъл“.
Лоуъл, чиято майка е писателката лейди Каролин Блеквуд, а баба ѝ, Моурийн, маркиза на Дафърн и Ава, е била една от триото „златни момичета на Гинес“, добре познати в британското висше общество през 20-те години на миналия век, признава, че епичната история не е била лесна за разказване. Тя обхваща шест поколения и включва забележителен търговски успех, богато филантропично наследство и политически интриги, както и огромно семейно съперничество, скандали, тайни и трагедии.
Моурийн, бабата на Ивана Лоуъл, е една от триото „златни момичета на Гинес“, които са били известни в британското висше общество през 20-те години на миналия век; Снимка: Getty Images
Тя започна своя разказ, като се спира на митичната история за произхода на тъмното пиво Гинес, като случайно изгаряне на хмел. В действителност основателят Артър най-вероятно е стигнал до своята печеливша формула за тъмно пиво умишлено, като е оставил по-тъмното малцово пиво да зрее в дървени бъчви, за да се задълбочи вкусът му.
За телевизионния сериал Найт избра по-късна отправна точка от историята на Лоуъл: смъртта на Бенджамин Гинес, внукът на основателя, който почива през 1868 г., оставяйки четири деца. Той превръща пивоварната, основана от Артър в Сейнт Джеймс Гейт в Дъблин, в една от най-големите в света,
а семейство Гинес се нарежда сред най-богатите граждани на Ирландия.
Сюжетът ще напомни на някои зрители на сериала „Succession“ на HBO, който е свободно базиран на отношенията на медийния магнат Рупърт Мърдок с четирите му най-големи деца. Както и в тази история, богатите наследници се борят помежду си, но в „House of Guinness“ наследниците трябва да се справят с посмъртните желания на своя прародител, както и с условията в Ирландия от 19 век – гласно движение за въздържание и политически вълнения, подхранени от доминирането на проспериращия протестантски елит, към който принадлежи семейството, над бедното католическо мнозинство.
Снимка: Netflix
„Всички те са толкова млади, а баща им им оставя както огромна отговорност, така и огромно наследство“, казва Лоуъл за четиримата си главни герои. „Всеки от тях е принуден да намери своя път“. Като жена, Ан, единствената дъщеря, наследява само символична сума, но се ангажира да използва семейните средства за подобряване на живота на бедните и болните в Дъблин и други части на Ирландия. На сина Бенджамин също е отказано голямото състояние, тъй като по-възрастният Бенджамин го счита за пияница, твърде слаб, за да води семейството.
Най-големият син Артър очаква, че тази роля ще бъде възложена на него и че ще има пълна свобода с контролния си дял в пивоварната, но при четенето на завещанието на баща си научава, че ще бъде принуден да сподели собствеността с умния си, но мрачен брат Едуард. Сложната партньорска връзка между тези двама братя – противоположни, обвързани един с друг и често изпитващи неприязън един към друг – е драматичната сърцевина на „House of Guinness“.
В „House of Guinness“ Джеймс Нортън играе измислен герой, бригадир в пивоварна и безмилостен семействен посредник, Шон Рафърти; Снимка: Netflix
Точно както Стивън Найт се вдъхновява да създаде „Peaky Blinders“ от историите на родителите си за детството им в обхванатия от банди Бирмингам,
Найт открива творческия извор, необходим за реализирането на „House of Guinness“, след като разговаря с Лоуъл.
„Ивана е истинска мина от информация и неизказани истории за семейството, датиращи отпреди години“, казва той в прессъобщенията за сериала. „Срещата с нея беше най-доброто проучване, което можех да си представя, защото не само получих историите, но и доверието на семейството, духа и леката лудост... Бях запленен“.
„House of Guinness“ разказва за едно семейство, което се занимава с търговия – успешно, да, но решено да използва всички необходими средства, за да разшири бизнеса си и да наеме голям брой работници. По-голямата част от действието се развива в Ирландия (доковете на Ливърпул заместват пивоварната St James Gate), с няколко сцени в Ню Йорк, където един братовчед на семейство Гинес е изпратен, за да се занимава с международното разрастване на бизнеса.
Графика от 19 век на пивоварната Guinness в Дъблин, която била една от най-големите в света; Снимка: Getty Images
Фенианците, ирландски революционери, решени да водят въоръжена борба за освобождаването на Ирландия от Великобритания, се стремят да нанесат удар на интересите на Гинес, както са правили и в реалния живот, въпреки че компанията е била известна с доброто си отношение към работниците, като им е плащала над средните заплати и им е осигурявала пенсии за старост. Едуард Гинес, по-късно граф на Ивеа, някога е казал: „Не можеш да печелиш пари от хората, освен ако не си готов хората да печелят пари от теб.“
Действието се разгръща в
мръсните помещения на гигантската пивоварна, балните зали и именията на Дъблин
и в обезлюдената ирландска провинция, където две десетилетия след глада всеки, който все още не е „заминал за Бостън“, както казва един от героите, живее в колиба с покрив от торф. Любовта към Ирландия и ирландците е част от наследството на привилегированото семейство, но историята на Лоуъл се фокусира върху това как те са вървели по въжето в един напрегнат момент от историята и са се сговорили да просперират както в търговско, така и в лично отношение. Тя обяснява пред BBC: „Как да намеря точния тон? Не исках да ги представя като злодеи, но всеки бизнесмен трябва да бъде безмилостен, особено в онези времена.“
Гинес е вече международно известна бира, с над 10 милиона чаши, консумирани ежедневно; Снимка: Getty Images
Ключово решение, което е осигурило „конфликта и страстта, които правят историята интересна“, добави тя, е било да се измисли герой – красавеца Шон Рафърти, бригадир в пивоварната. Изигран от Джеймс Нортън с дяволски секси чар, Рафърти е безмилостният „поправител“ на семейството, на когото въпреки цялата си хитрост и лоялна служба към семейство Гинес никога не му се позволява да забрави, че е техен слуга, а не равен.
Да израснеш в семейство Гинес
Въпреки че Лоуъл, която днес е на 58 години, няма образование в областта на писането на художествена литература или сценарии за телевизията, тя вярва, че дългите периоди от детството си, прекарани в изолирани имения в Ирландия и Англия, без телевизор и с недостатъчно отопление, са се оказали ценни. „Разказването на истории беше начинът, по който се забавлявахме“, спомня си тя. Тя е израснала с две по-големи сестри, Наталия и Евгения Цитковиц, и по-малък брат, Шеридан Лоуъл. Тя е наблюдавала как майка ѝ и доведеният ѝ баща, американският поет Робърт Лоуъл, посвещават дните си на писането. Не че това ѝ е било особено привлекателно тогава: „Струваше ми се скучно да си затворен в собствения си свят през цялото време“.
Ранният живот на Лоуъл е белязан от загуби –
нейният втори баща, Робърт, почива внезапно от сърдечен удар, а сестра ѝ Наталия умира от свръхдоза хероин на 18-годишна възраст. Лейди Каролайн, алкохоличка и често небрежна майка, не разкрива на Лоуъл истината за нейното потекло. Лоуъл предполага, че баща ѝ е вторият съпруг на майка ѝ, композиторът Израел Ситковиц, докато един ден след смъртта на Лейди Каролайн през 1996 г. един приятел поставя под съмнение това.
Едуард (в ролята Луис Партридж); Снимка: Netflix
Лоуъл научава, че майка ѝ е накарала двама мъже да повярват, че могат да бъдат нейни бащи: Робърт Силвърс, дългогодишен редактор на New York Review of Books, с когото Лоуъл имала топли отношения, и Иван Мофат, филмов продуцент и сценарист, към когото тя не изпитвала толкова топли чувства.
ДНК тест в крайна сметка потвърждава, че тя е дъщеря на Мофат. Лоуъл описва тази одисея на откритията в своята красноречива, на моменти мъчителна, автобиография „Why Not Say What Happened”. По повод излизането на „House of Guinness”, автобиографията, първоначално публикувана през 2010 г., ще бъде преиздадена.
Според нея писането не е по-лесно за тези, чиито родители са литературни творци, отколкото за тези, които нямат такива. „Когато най-накрая прочетох всички произведения на майка ми като възрастна, разбрах, че е добра. Прочетох и „Гигант“ – сценарият от 1956 г., съавтор на който е Мофат – и той е добър. Неизбежно имаше известен страх“, признава тя.
Ивана Лоуъл; Снимка: New York Times
Фактът, че Найт е видял нещо в историята, която тя е измислила, е бил голямо вълнение за нея, а телевизионният сериал, който е резултат от това, определено не е костюмна драма в стила на „Имението Даунтън“ – това е шумна, динамична продукция, изпълнена с мрачни събития, и
в много отношения прилича на „Peaky Blinders“.
Лоуъл хвали умелото съчетаване от страна на Найт на политическата сюжетна линия с историята на двамата братя, изиграни от Антъни Бойл в ролята на Артър и Луис Партридж в ролята на Едуард. „А едносричните реплики, които той даде на Артър, са брилянтни“, добавя тя.
Всичко това е облекчение за Лоуъл, която се тревожи само да не разочарова голямото си семейство от братовчеди Гинес – включително Дафни Гинес, модната дизайнерка и актриса, и писателят Нед Айв, 4-ти граф на Айв. Тя е сигурна, че те няма да се съпротивляват на излагането на семейните мръсни тайни: „Ние не се възгордяваме с репутацията си, имаме много добро чувство за хумор по отношение на себе си“, казва тя.
Няма опасност. Подобно на тъмното пиво, което дълго време е било синоним на ирландските пъбове и по-възрастните мъже, а сега се радва на нова популярност сред младите, историята на Гинес има енергия и саундтрак, които са всичко друго, но не и скучни.
