Преживяването на добро изкуство често предизвиква разговори за още изкуство. А друг път те оставя безмълвен. Случаят с „Клетниците“ на Софийската опера и балет е по малко от двете.
Когато към класическата история на Виктор Юго прибавиш таланта на десетки хора, чрез които тя оживява и впечатляваща сцена на открито – резултатът е представление, за което ще се говори дълго.
Снимка: Софийска опера и балет
Хвалбата по адрес на мюзикъла достигна до мен още преди да успея аз да стигна до него. Всеки, който вече го беше гледал ми го препоръчваше.
Разпродадените места говорят за огромния интерес,
а възрастната жена, която стоеше пред мен и бършеше сълзите си е доказателство за въздействието, което цялостната продукция има. Дългите над седем минути овации пък са заслужено „Браво“ и „Благодаря“ от публиката към сцената.
Самото присъствие на това заглавие в сценичните афиши е голяма заявка, още повече поставянето му за първи път на откритата сцена пред храм-паметник „Св. Александър Невски“. Мястото не е случайно. „Сцената е разположена на едно символно енергийно място – заедно с „Клетниците“ по вечната класика на Виктор Юго, те са духовната връзка между храма – символ на духовността, опрощението и вярата, и площада – символ на обществените настроения, страсти и политически бури“, обяснява маестро акад. Пламен Карталов – директор на Операта и режисьор на спектакъла.
С „Клетниците“ Операта отбелязва и 140 години от смъртта на Виктор Юго.
Снимка: БТА
Историята за любов, отмъщение, вярност и идеали оживява във впечатляващи мащаби (запазена марка на режисьора). Публиката преминава през времето и става свидетел на трансформацията на Жан Валжан, който се пита „Що за душа витае в мен и кой е моят път“; на бедните съдби на Фантин и обикновените хора; на безмилостното отношение на Жавер, който предпочита да е мъртъв пред това да е длъжник на крадец; на израстването и любовта на Козет; на жертвоготовната, но несподелена любов на Епонин; на излъганите надежди на Гаврошовците; на лицемерието и алчността на Тенардие и жена му; на раздвоения между любовта и революцията Мариус.
Сюжетът е разтърсващ, представящ борбите, недъзите и болките на времето. Деца умират по барикадите, истинската любов надживява този свят, макар да е разкъсвана от куршуми, спасението съществува, дългът и думите тежат на мястото си, а след революцията подлеците са „барони“. Всичко това звучи толкова актуално и днес.
Запленяваща е връзката между двама от главните герои – престъпникът Жан Валжан, и лицето на закона – Жавер.
И двамата претърпяват катарзис, който обаче ги води в различни посоки –
единият към спасение, защото преживява милост, която го трансформира в човек, показващ същото, дори към най-големия си враг, а другия към обреченост, на която сам се осъжда, сякаш неспособен да приеме съществуването на милостта.
Снимка: БТА
Дали да замълчиш и да си подлец, или да признаеш, но да загубиш всичко? Дали да избереш идеалите на революцията пред собственото ти щастие и любов? Дали, сбъркал веднъж, оставаш грешник за цял живот? Дали си струва да се жертваш за любовта? Това са част от въпросите, които „Клетниците“ провокират.
Те са клетници, не само защото съдбата им е клета – те нерядко се заклеват, но изпълняват ли клетвите си?
Отговорите търсят екип от невероятни актьори, певци и музиканти. Соловите песни на главните герои са изключително доказателство за професионализма им, а моментите, когато запеят всички заедно с хора са истински въздействащи –
сцената, въздухът и сърцата на публиката се изпълват.
Сред актьорите са Владимир Михайлов, Орлин Павлов, Атанас Сребрев, Весела Делчева, Паолина Малешкова, Вениамин Димитров, Камен Асенов, Деница Караславова, Александра-Йоана Александрова, Калина Асенова, Преслава Тодорова и още много.
Снимка: БТА
Истинските звезди в спектакъла обаче са децата, които много добре влизат в ролите си – нито за момент не излизат от образ и играят толкова естествено.
Заслужено признание заслужава и целият оркестър на Софийската опера с диригент Константин Тринкс. Музикантите свиреха почти непрестанно по време на близо тричасовото представление.
За цялостното съпреживяване на „Клетниците“ безспорно допринасят и костюмите, сценографията и фактът, че пред публиката в един момент се появяват дори коне като от кавалерия.
Снимка: Art Portal
Сцена, дълга 50 метра, над 70 човека пред публиката, чиито сърца туптят в един ритъм, зад тях една величествена катедрала, а над всичко – безкрайното небе и тук-таме прелитащи птици – символ на свободата, за която клетниците се борят.
Развяват се големи знамена и в такта на възторжената музика „Клетниците“ завършват като с благословия с думите: „Бъдеще свято ни очаква в новия ден“. Дано това са повече от надежди, а пророчески слова – както за тях, така и за нас днес.
