Любовта движи света. Тя е онова специално чувство, което ни помага вечер да заспим по-лесно, а сутрин да се събудим с по-голямо желание. Векове наред са се водили войни в нейно име, като започнем от хубавата Елена, предизвикала Троянската война, чак до невинната Жулиета, чиято любов е довела до толкова много смърт в две фамилии.
Чувството да обичаш някого не е нито черно, нито бяло. То действа по различни от добре познатите ни закони, не може да бъде контролирано, а понякога дори и обяснено. Любовта винаги идва, когато най-малко я очакваш и те връхлита по такъв начин, че ако нещо се обърка с нея, то много трудно ще си стъпиш после на краката.
Снимка: Сатиричен театър ,,Алеко Константинов‘‘
В премиерната постановка ,,Любов до край‘‘ на Сатиричен театър ,,Алеко Константинов‘‘, любовта е всичко друго, но не и безопасна емоция, на която може да разчиташ. Даже напротив, когато я видиш, че се задава към теб, то ти трябва да бягаш с пълна силна, колкото се може по-далеч от нея. В противен случай ще завършиш като Бруно ( Кирил Бояджиев ). Той е един мъж, който не иска прекалено много - само това, което и всички останали – да бъде обичан. Съдбата често обаче има странно чувство за хумор. Всичко започва край морето, там е и мястото, където ще завърши.
Бруно случайно среща не коя да е жена, а Ева (Стела Ганчева). Тя е капризна, контролираща, инатлива, но и много красива, и носеща нещо толкова магнетично в себе си, че веднъж влезе ли в живота ти, трудно ще излезе от там. Попаднеш ли в полезрението ѝ, нищо не може да ви раздели, дори и фатална катастрофа на магистралата. Точно така се е случва. Поради непонятно стекли се обстоятелства, колата на Бруно вече не работи, затова Ева му предлага да го закара у дома.
Това решение ще доведе до серия от злощастни житейски ситуации, от които трудно ще има измъкване. Главен виновник за тях е не кой да е, а самата Ева. Фатална жена, невиждаща по-далеч от собственото си щастие, тя е готова да спаси своята кожа, докато ти гниеш в някоя студена килия. И всичко това само защото си позволил пътищата ви да се пресекат.
Снимка: Сатиричен театър ,,Алеко Константинов‘‘
След няколко тежки месеца Бруно е повече от сигурен, че не иска да има нищо общо с жената, която му е причинила толкова болка. Съдбата и Ева обаче имат други планове за него. По стечение на обстоятелствата, изцяло дирижирано от главния женски образ в постановката, Бруно се запознава с Марио ( Петър Калчев ) – мъжът на Ева.
В този момент публиката осъзнава, че вижда бъдещето. Пред нея стои живото доказателство за това, което предстои да се случи с Бруно, ако не се измъкне навреме. Жалко, че само ние - в ролята си на странични наблюдатели, успяваме да забележим този малък детайл. Мнозина вярват, че любовта е сляпа. А кои сме ние да спорим с такъв утвърден факт?
Накрая всичко ще завърши там, откъдето е започнало за Ева – край морето. Режисираната от Николай Ламбрев постановка ще предизвика искрен смях у вас, но ще ви накара и да си зададете въпроса: ,,Трябва ли любовта да боли?‘‘.
Няма правилен отговор тук. Той може да е един за мен, втори за тримата герои и съвсем различен за вас. На пръв поглед – не, любовта не би трябвало да боли, но ако искаш да си заслужава и да я задържиш, ще и позволиш да стигне до край.
