- „Навън” е филм за женската сила, работата с тези актриси беше повече от лесна и чудесна.
- Образът на Голиарда Сапиенца превзема съзнанието ти.
- Новият век ме оставя с усещането за напълно променен свят.
Филмов, театрален, оперен режисьор и сценарист, Марио Мартоне е един от водещите представители на съвременното италианско изкуство. Известен е със своите дълбоки и често политически ангажирани творби, както и с адаптациите си на литературни произведения. Последният му творчески проект е пример именно за това как написаното на страниците може да „оживее” на голям екран пред очите ни. Мартоне и съпругата му - сценаристката Иполита ди Майо, този път ни позволяват да се докоснем до част от историята на една забележителна италианска писателка - Голиарда Сапиенца.
„Навън” е поредният филм на режисьора, който се
съсредоточава върху идеята да покаже емоционална дълбочина,
но не за сметка на реализма в сюжета. Негова запазена марка е да обрисува на екрана поредица от човешки съдби - душевни катаклизми, любовни трепети, нотки на щастие. Водеща в най-новия му проект определено е метафората за свободата - сексуална, финансова и творческа.
Знаейки това, не е никак изненадващо, че филмът му попада в официалната селекция на фестивала в Кан и дори е сред номинираните за престижното отличие „Златна палма”. Няколко месеца, след като Мартоне и екипът му преминават по червения килим във френската столица на киното, в България също ще имаме възможността да го гледаме по време на кино-литературния фестивал „Синелибри”. С него официално беше поставено началото на модула Italian Screenigs, а специален гост беше самият Марио Мартоне.
Тъй като двучасовият филм допълнително разпали любопитството ни както към режисьора, така и към самата писателка Голиарда Сапиенца, се срещнахме с Мартоне, за да му зададем няколко въпроса относно проекта и неговата вдъхновителка. Ето какво ни сподели и той.
Снимка: Lucca Film Festival
- Здравейте и добре дошли в България, г-н Мартоне. В страната сте, за да представите в рамките на фестивала „Синелибри” най-новия си филм - „Навън”, посветен на едно лято от необикновения живот на писателката Голиарда Сапиенца. Още в самото му заглавие е загатната темата за свободата. Какви според Вас са нейните измерения днес, когато говорим за творчество?
- Творческата свобода винаги е била и продължава да бъде проблем. Тя засяга наболелите въпроси на времената, в които живеем – конформизма, цензурата, автоцензурата и налагащите се икономически и пазарни условия. Един от въпросите, които стоят на първо място, е
сам да си създадеш този контекст за свободата.
Моят голям приятел Аббас Киаростами, когото считам за гений на киното, засне филма „Под маслиновите дръвчета”, свързан с режима в Иран. По закон жените там не могат да бъдат докосвани. Той разказва любовната история между момче и момиче, като лентата завършва със статичен кадър на камерата. Двойката върви напред по пътеката между дръвчетата, а режисьорът не променя фокуса. Двете фигури се отдалечават толкова, че накрая се сливат в едно. Този кинематографски трик остава впечатление у зрителя, че все пак героите са се докоснали помежду си. Така, благодарение на собственото си въображение, Киаростами заобикаля цензурата и свободата побеждава.
Снимка: MSN
- Запознавате се с творчеството на Сапиенца през 2008 г., когато става популярно в Италия. Ако трябва да обясните с няколко изречения на даден човек, който не е чел шедьовъра ѝ „Изкуството на радостта”, защо е смятана за един от най-важните италиански автори през 20 век - как бихте го направили?
- Начинът, по който се държи Сапиенца, е много интимен, освободен и не е схематизиран. Когато говорим за този образ, той превзема съзнанието ти. Докато четях книгата ѝ „Университетът Ребибия”, която адаптирахме във филмов сценарий със съпругата ми Иполита ди Майо, се появиха размисли, които до известна степен прикриваха разказвателния характер на историята. С всяка следваща страница трябваше да откривам важните моменти за заснемане.
Книгата е съвсем различна от филма.
Опитах се в тази екранизация да запазя формата и начина, по който е написана творбата, но да покажа в някаква степен и свободата пред обектива.
Снимка: 01 Distribution
- Работите по „Навън” със своята съпруга Иполита ди Майо, а в главната роля влиза Ваша приятелка от детството - Валерия Голино. Снимате не само в красивия Рим, но и в затвор. Всичко това звучи като невероятно, но предизвикателно занимание. Как преминаха снимките?
- „Навън” е филм за женската сила. За мен работата с тези актриси беше повече от лесна и чудесна. В някаква степен мога да опиша работата по филма и като вълшебно съвпадение, защото участва Валерия Голино. Тя работи по екранизацията на „Изкуството от радостта”. Колкото до нашия филм и всички дами, които попадат в екипа - преживяването може да се сравни с това да навлезеш в напълно непознати води, но да успееш да се задържиш над водата, да останеш забелязан, макар това да е трудно в „танца” на времето. За да се движим заедно, трябваше да вложим много любов. Вътрешните пориви са много по-важни от формите.
Снимка: DR
- Действието във филма се развива през 80-те години на миналия век - критичен, а също и трагичен период от италианската история (бел. ред. терористични атаки от крайнолявата организация Червените бригади). Как се е променила Италия оттогава до днес?
- Смятам, че времената са различни. Половината от живота си изкарах през миналия век, а сега съм в новия, който ме оставя с усещането за напълно променен свят. Онова, което не ми харесва в нашето време, са родените през 90-те години, които някак си са остарели лошо. Онези, които ми допадат, са младите хора, родени сега. Те полагат основите на един нов свят. Дигиталното поколение разполага пред себе си с наследство, което представлява един зле устроен свят. Те имат пълното право да се чувстват освободени от нас. Винаги бих използвал възможността да работя с тях.
A какво още можем да гледаме в рамките на Italian Screenings?
В рамките на специалната селекция зрителите ще имаме възможност да гледаме още „Орфей“ на Вирджилио Вилорези, „Радостта“ на Николанджело Джелормини, „Три сбогувания“ на Исабел Койшет, „Любовта е лудост“ на Паоло Дженовезе, „Джани Версаче: Императорът на мечтите“ на Мимо Калопрести, както и култовата класика „Великата красота“ на Паоло Сорентино. Пълната програма на прожекциите можете да откриете ТУК.
По текста работиха: Петя Кръстева - Иванова и Георги Митов
