-
Никога не съм мечтала за голяма известност, обичта на публиката е доказателство, че всичко си е струвало.
-
Когато играя с мама на сцената, се чувствам, все едно съм си вкъщи.
-
Добротата и обединението са съкровището на нашето време.
-
Стефан Данаилов ни учеше винаги да стъпваме на сцената с вяра и наивност.
„Няма да позволя да хванат моята буйност в баражи и бентове. Няма да се оставя на сушата да ме изпие. Животът има нужда от свежест“ – това пише Блага Димитрова в своя незабравим роман „Отклонение“. Тези думи изпълниха съзнанието ми в края на разговора с Милена Маркова – Маца, след като говорихме за нейния път в ролята на артист и жена, която не спира да вярва в доброто и неуморно си поставя планове за деня и мечти за следващите дни.
Пето поколение актриса, чийто талант и упоритост я отвеждат в НАТФИЗ, в класа на големия проф. Стефан Данаилов, или както го наричат неговите ученици – Мастъра. Следвайки стриктно съветите му, още като студентка тя е забелязана и получава
наградата „Аскеер“ за „Изгряваща звезда“ за ролята на Боряна в едноименната пиеса на Йордан Йовков.
От театралната сцена, след няколко години, тя се появява и на малкия екран, където бързо се утвърдва като едно от най-обичаните лица. Участията ѝ в игралното филмово скеч шоу „Аламинут“ и сериала „Етажна собственост“,
в образа на откровената и разкрепостена Гери, продължават да вдъхновяват множество имитации в TikTok.
Днес тя пътува из цяла България, за да раздава усмивки и да откъсва хората от забързаното им ежедневие. „Компромисите, които правя, избирайки да работя в тази професия, си струват заради обичта на публиката“ – ми сподели тя по телефона, пътувайки от родния Бургас към София, малко след последните аплодисменти на „Гнездото на гарвана“.
Наскоро актрисата отново се качи на сцената с Асен Блатечки, Койна Русева и Стефан Иванов, които завладяха сърцата на публиката с постановката „Лъжата“ преди 8 години. Днес те отново се завръщат с премиерата на „Прецакани“. И двете представления можете да гледате на сцената на театър „Сълза и смях“ на 7 и 14 март. Повече за тях и за това как да бъдеш оптимист в днешните не толкова „розови“ времена, разказва Милена Маркова - Маца.
- Здравейте, Милена! След месеца на любовта, който изпратихме, според вас каква е представата за нея в наши дни – романтична, цинична, реалистична?
- Зависи от интелекта и възпитанието на човека – има ги и трите в нашето общество. Аз съм от малкото мохикани, за които
любовта винаги е била и ще бъде романтика, доверие, вярност и отдаденост.
- В премиерния спектакъл „Прецакани“ отново се събирате с Асен Блатечки, Койна Русева и Стефан Иванов, с които работихте заедно в обичаната от публиката постановка „Лъжата“. Как се оформи този творчески тандем и как се допълвате на сцената?
- Ние с Асен Блатечки и Стефан Иванов играем заедно вече повече от 15 години, а с Койна – от 8 години в „Лъжата“. Смело мога да кажа, че през тези години сме изградили не само партньорство, но и приятелство. Много добре се сработваме.
Актьорската професия е пълна с изненади,
така че заедно сме преминали през немалко предизвикателства в двете представления, чиито драматургии са много различни.
- Някои от вашите герои в „Прецакани“ са в кризисен момент от живота си – когато изглежда, че са изгубили посоката, разминали са се с последната си любов и с очакванията си. Според вас има ли място за очаквания в любовта?
- Не би трябвало да имат място в любовта, според моя опит.
Очакванията са като пропасти, в които сам пропадаш.
Любовта, както казах по-рано, е отдаденост – човек трябва да обича себе си и да иска да обича отсрещния без аналог. Само тогава една любов може да се случи и постепенно да се превърне в истинска обич.
- „Животът е това, което ни се случва, докато правим планове“, казва музикантът Джон Ленън – цитат, който веднага изплува в съзнанието ми, докато гледах спектакъла „Прецакани“. В това забързано ежедневие според вас човекът на новото време планира повече или живее по-малко спонтанно?
- За щастие или за съжаление нямам наблюдения върху човека от новото време. Аз лично си правя
планове за деня, а за месеците и годините ги определям по-скоро като мечти.
Някак си съм се оставила на вярата си. Господ има брилянтно чувство за хумор. Според мен човек трябва да има амбиции, но в разумни граници. В наши дни човек трябва най-вече да се развива като личност, защото ако не се фокусираме върху себе си и не развиваме положителните си качества, светът, както виждаме, ще тръгне в грешната посока.
- В комедията „Съкровището на Силвестър“ с ваше участие, чиято премиера беше през лятото на миналата година представя забавен и критичен поглед върху човешката природа и жаждата за власт и господство. Кое според вас е съкровището на нашето време?
- (Въздиша дълбоко)... Заровено е в нас, а повечето хора дори нямат представа, че съществува. За мое щастие,
животът ме научи да съм оптимист и да вярвам в доброто.
В наши дни всеки копае само собствената си нива, без да забележи дали съседът има нужда от помощ. Шопската поговорка „Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле“ вече е доста остаряла и е крайно време е да я забравим. Все повече хора трябва да осъзнаят, че добротата и обединението са съкровището на нашето време.
- За повече драма или комедия копнее публиката в наши дни?
- Не от днес, а от много години насам публиката копнее за повече комедийни постановки, и затова в страната се правят все повече такива. Хората искат да избягат от проблемите и ежедневните грижи, да забравят поне за няколко часа за всичко, което ги тормози. Ако се огледате и видите къде живеем и какво се случва около нас, някой песимист може много лесно да потъне в най-мрачните си мисли.
- Пето поколение актриса, мечтаеща да навлезе в дълбините на актьорския живот. Размина ли се мечтата като дете с реалността впоследствие?
- Не, не мисля. Никога не съм мечтала за голяма известност. Удовлетворена съм от това, което правя, защото се занимавам с това, което обичам,
въпреки уморителните пътувания, които ми отнемат време със сина ми и носят постоянна умора.
Освен това обичта на публиката е моето доказателство, че всичко си е струвало. Както се казва, за всеки влак си има пътници, и ако моят влак носи името Милена, нека така да бъде.
- Кое е онова чувство, което искате да изпита зрителят, гледайки представление с Ваше участие?
- Искам да се усмихне и да напълни душичката си с положителна енергия. Но ако ме питате дали искам да се срещна и да бъда видяна от представители на т.нар. високо изкуство, да копнея и за това.
- Щипка съдба, много талант – и така се озовавате в класа на проф. Стефан Данаилов. Кой е най-ценният урок, който научихте от него?
- Да не се предоверявам. Да не си правя идоли или кумири, както пише и в Библията. И най-вече, както казваше той, да не се затулвам (смее се). Един от най-ценните съвети, които ми е давал – или поне според мен – е, че актьорът трябва винаги да стъпва на сцената с вяра и наивност.
- В края на 2024 г. имахте премиера във вашия роден град Бургас с детективската история „Гнездото на гарвана“ по Дон Нигро. Играете с майка ви, актрисата Аглика Бояджиева – какво е усещането да бъдете заедно на една сцената?
- Все едно съм си вкъщи. На моменти имам чувството, че играя със самата себе си, когато си партнираме. Ние си даваме съвети и се подкрепяме взаимно, което ме прави много щастлива. Нашата комуникация, както на сцената, така и в живота, е повече като между две приятелки, отколкото като между майка и дъщеря.
- Вашият син също е поел по пътя на изкуството – изучава актьорско майсторство в класа на Марий Росен в Нов български университет. Какво му казвате в момента? Има ли нещо, от което искате да го предпазите?
- Той е дете, израснало в актьорско семейство и свидетел на всичко, което се случва в моя професионален живот. Искам да го предпазя от това да не изгуби вярата в себе си – разбира се, имам предвид здравословната вяра, а не егоистичната. Истината е, че в момента той ме учи повече, отколкото аз него. Ролите се обръщат, но това е част от живота.
- Броени часове остават до тазгодишната церемония на наградите „Оскар“ – едно от най-престижните отличия в света на киното. Има ли холивудски актьори, чиито филми следите редовно и които ви вдъхновяват?
- Много харесвам и следя Леонардо ДиКаприо от самото начало на кариерата му. Ролята му във филма „Защо тъгува Гилбърт Грейп“ е изключителна. Той играе момче с умствени затруднения и се справя толкова убедително, че
когато гледах филма за първи път, бях сигурен, че наистина е болен.
Той напълно заслужено според мен получи първите си номинации за наградите „Оскар“ и „Златен глобус“ в категорията за най-добра поддържаща роля тогава.
- Какви качества трябва да притежава един актьор, за да бъде добър според Вас?
- За мен актьорската професия е отборна игра, нещо като тенис на маса. Ако единият не върне топката, всичко се променя. За мен това не е актьорлък, освен ако не става въпрос за моноспектакъл.
- Освен театъра и киното, вие и рисувате. Обмисляли ли сте някога да направите изложба?
- Имам няколко приятели и семейство, които от две години много ме амбицират да продължа да рисувам и да създам изложба колкото се може по-скоро. Трябва да намеря малко свободно време и мисля, че ще успея да я осъществя.
За сега мога да кажа, тя че тя не е част от плановете ми, но определено е част от мечтите ми.
- Кое ви вдъхновява да творите – както на сцената, така и на бялото платно?
- Моята муза е безименна, тя ме изненадва всеки път, когато идва неочаквано, и нежно ми шепне в ухото: „Вади боите“. Така се случва една емоционална самостоятелност върху бялото платно.
- „Определяте се като мъжко момиче“. Смятате ли, че ролята на жената се е променила, както често се коментира, „ние ден след ден ставаме по-силният пол“?
- Ние винаги сме били по-силният пол, без да обиждаме другия, и това е доказано от световната история. Ролите на жената нарастват век след век, но не всяка от нас успява да се справи с тях, според мен.
Аз не харесвам настоящата женска еманципация и материализъм,
защото според мен те обезличават жената и я отклоняват от това, което тя наистина е – обичана и обичаща.
- В световен мащаб всяка година се случват над 23 милиона спонтанни аборта и все повече жени имат репродуктивни проблеми. Като жена, преминала през трудна бременност, какъв съвет бихте дали на друга жена, която в момента преживява същото?
- Това е тема, която трудно бих коментирала. Репродуктивността зависи не само от начина на живот на човека, но и от времето, в което живеем. Пожелавам на всички бъдещи майки да имат здрави деца и тревогите им да са само около техните капризи.
Това, което ги съветвам, е да бъдат по-любопитни и наблюдателни,
защото, за съжаление, през последните години все по-често виждаме, че много важни теми, които касаят нашето здраве, се манипулират дори и от специалисти.
- Кое е нещото, което ви кара да чувствате в пълния смисъл на думата в наши дни?
- Малките неща ме карат да се чувствам – едно цвете, добра дума, или детето да ме попита дали искам да ми направи нещо за ядене. Сега чакам с нетърпение пролетта, за да се чувствам още по-добре.
- Самопознанието е нещо, което споделяте, че е ключа към здравословния начин на живота. Как бихте описали Милена с три думи – преди да влезе в академията и сега?
- Милена, преди да влезе в академията, беше скромна, уплашена и прекалено наивна. Сега е силна, борбена и много обичаща.
- Ако двете версии на Вас – преди и след академията – се срещнат, какъв би бил техният разговор?
- Най-вероятно ще си прощават някои неща, ще се прегръщат и ще си благодарят. (смее се)
