Отдавна се носят слухове, че милионери подготвят изграждането на свои собствени градове. Те ги представят като решения на климатичните и социалните кризи, но критиците предупреждават, че тези проекти могат да задълбочат неравенствата и да се превърнат в затворени общества за елита, пише инвестиционната компания Sunrise Capital. Градовете на бъдещето обещават устойчивост, иновации и технологичен напредък, но големият въпрос остава – кой ги изгражда и с каква цел?
Πpeди няколко години милиapдepът Илън Мъск oбяви, чe ще cтpoи нoв гpaд в Teкcac, ĸoйтo щe ce нapичa Stаrbаsе и щe ce нaмиpa oĸoлo мяcтoтo зa изcтpeлвaнe нa paĸeти нa ĸoмпaниятa мy SрасеХ. Планът му вече е в ход и се разглежда като първа стъпка към крайната му цел - град на Марс. За разлика от други милиардерски проекти, фокусирани върху лукс,
идеята на Мъск е съсредоточена върху оцеляването и технологичния прогрес.
Въпреки това - проектите му вече са подложени на критики заради въздействието им върху околната среда и разселването на местни общности. Ако изобщо се стигне до колонизация на Марс, тя ще постави основни етични и обществени
въпроси относно върховенството на закона и бъдещето на човечеството извън Земята.
Бившият изпълнителен директор на Walmart Марк Лор подхожда по различен начин, предаде БТВ. Неговата идея е да изгради равноправен град, наречен Телоса. Планиран за изграждане на все още неразкрито място в САЩ, този град ще съчетава капитализма със социалното равенство, създавайки общество, в което богатството е справедливо разпределено.
Докато визията на Мъск е насочена към оцеляване след апокалипсис,
Лор се фокусира върху устойчив начин на живот,
базиран на зелени технологии и концепцията за балансиране на икономическия растеж със социалната справедливост. Дали тази утопия може да бъде реализирана в голям мащаб остава неясно, но със сигурност преобръща традиционните градоустройствени модели.
Съоснователят на PayPal Питър Тийл отдавна е запленен от идеята за бягство от правителствения контрол. Неговият проект за морски селища представа
самостоятелни, плаващи градове в открития океан, извън юрисдикцията на националните закони.
Концепцията се сблъска със значителни правни и практически предизвикателства, което в крайна сметка доведе до нейното замразяване. Макар че морските селища предлагат върховна автономия в сравнение със сушата, тяхната реална осъществимост остава спорна.
Бил Гейтс, верен на своя аналитичен подход, инвестира милиони долари в създаването на Белмонт – интелигентен град в щата Аризона. Проектиран с най-новите технологии в инфраструктурата и базиран на изкуствен интелект,
Белмонт има за цел да преосмисли градския начин на живот.
В сравнение с други проекти на милиардери - планът на Гейтс изглежда най-реалистичен, тъй като се вписва в настоящите тенденции на урбанизация, вместо да им се противопоставя. Критиците все пак се опасяват, че подобни градове може да се превърнат в технологично контролирани зони за наблюдение, вместо в удобни места за живот.
Съоснователят на Oracle Лари Елисън поема по различен път, изкупувайки 98% от хавайския остров Ланаи, за да създаде ултралуксозно убежище за свръхбогатите. Докато други утопии се стремят да преобразят света, неговият проект представлява трансформация на природен рай в ексклузивна туристическа дестинация за елита, фокусирана върху лукса и благополучието. Това поражда интересен контраст – докато някои милиардери мечтаят да променят света, други мечтаят да изградят свои собствени кралства.
Милиардерът в търговията на дребно Лес Уекснър не само че построи имениe, но създаде и цял град. Ню Олбани, който се намира в Охайо, е прецизно изграден град, отразяващ неговото виждане за предградие на рая.
Докато технологичните мечти на Мъск и Гейтс са по-футуристични, визията на Уекснър е по-традиционна, съсредоточена върху красотата и реда. Въпреки че там живеят главно заможни хора, градът има своите икономически неравенства. Остава въпросът дали такива частни градове могат да бъдат отворени за широката общественост.
