Графичният дизайнер, създал логото с пистолета на 007, както и безброй класически филмови плакати, почина на 103-годишна възраст.
Джо Кароф, чиито творби могат да бъдат видени на плакати за филми като „Уестсайдска история“, „Нощ след тежък ден“, „Последно танго в Париж“, „Кабаре“, „Манхатън“ и „Последната изкушение на Христос“, е починал в неделя.
Синовете му, Питър и Майкъл Кароф, разказаха пред „Ню Йорк Таймс“, че той е бил под хосписно лечение в дома си в Манхатън, един ден преди да навърши 104 години.
Кароф е работил по повече от 300 кампании през кариерата си,
но първите му две поръчки се оказват сред най-трайните – и най-доходните. Първо, изпълнителният директор на United Artists Дейвид Часман го наема да създаде плаката за „Уестсайдска история“ (1961). За да подчертае грубата тухлена стена, Кароф изтърква буквите, след което добавя пожарни стълби и балерини, стоящи върху тях.
Снимка: Creative Commons Attribution
Адаптирането на шрифта към материала се превърна в негова запазена марка. Други ключови примери включват плаката му за „Манхатън“ (1979), една от повече от дузина съвместни проекти с Уди Алън. В този проект Кароф събира силуети на разпознаваеми небостъргачи в Ню Йорк, включително Емпайър Стейт Билдинг, Крайслер Билдинг и кулите близнаци, за да изпише думата „Манхатън“.
Втората задача, възложена на Кароф от Часман, е да създаде дизайн за рекламните материали за първия филм за Бонд, „Д-р Но“, през 1962 г.
„Той казва: „Имам нужда от малко декоративно нещо в горната част“, спомня си Кароф през 2021 г. „Знаех, че кодовото име на Бонд е 007, и когато написах цифрата седем, си помислих: „Това ми прилича на дръжката на пистолет“. Беше много спонтанно, без усилие, беше миг на творчество“.
Вдъхновен от любимия пистолет на Иън Флеминг, Walther PPK, Кароф разширява изображението с цев и спусък и получава хонорар от 300 долара – сума, която никога не е увеличавана с остатъчни плащания или авторски права.
Снимка: X
Както и при голяма част от творчеството му, логото също остава без авторство, а Кароф никога не получава публичното признание или известност на своя близък съвременник, Саул Бас.
Други ключови плакати включват „За шепа долари“ (1964) и „За няколко долара повече“ (1965) на Серджо Леоне, както и „Последно танго в Париж“ (1972), „Ролербол“ (1975), „Неомъжена жена“ (1978) и „Ганди“ (1982).
Снимка: Everett Collection
Освен че работи върху графики и плакати, Кароф създава и редица начални заглавни секвенции, включително тези за „Недостижимият мост“ (1977) на Ричард Атенборо, „Смъртта на търговския пътник“ (1985) на Волкер Шльондорф и „Последното изкушение на Христос“ (1988) на Мартин Скорсезе.
В документалния филм на TCM от 2022 г. „By Design: The Joe Caroff Story“ той споделя, че в работата си търси преди всичко „ефервесцентност“. „Искам тя да има живот, не искам да лежи там безжизнена.“
