Не е изненада за никого, че писателите черпят своето вдъхновени от заобикалящия ги свят. Разбира се, това се отнася предимно до сюжетни линии, или заглавия на техните произведения, но всъщност не са рядкост и случаите, в които те се вдъхновяват от реални личности, които превръщат в опорна точка за развитието на някоя история. Едни от най-популярните произведения всъщност са базирани на техния съвсем истинския живот и черти на характера. Някои примери за това са култовите образи на ексцентричната госпожица Хавишъм на Чарлз Дикенс или самовлюбеният Дориан Грей на Оскар Уайлд. Ако искате да разберете кои са останалите литературни персонажи, чиито истории всъщност далече не са просто измислица, то тогава продължавайте да четете.
Робинзон Крузо - ,,Робинзон Крузо‘‘
Истинският Робинзон Крузо, чийто мемоар писателят Даниел Дефо превърнал в свой собствен роман, е този на шотландския мореплавател Александър Селкир. Като млад той бил доста буен и инатлив младеж, който се присъединил към екипажа на кораб, чийто капитан обаче бил тиранин и постоянно го тормозел. Една нощ Селкир се уплашил, че испанците ще ги нападнат и настоял веднага да го оставям на най-близката възможна територия земя. За съжаление най-близкото подобно място се намирало на разстояние от над 600 километра край Чили и се наричало Más a Tierra, или както е по-известно в днешно време – островът на Робинзон Крузо.
Снимка: The Telegraph
След 4 години и 4 месеца заточение с нищо повече от една мускета ( огнестрелно оръжие ), Библия, няколко чифта ризи и малко табако, Селкир бил спасен. В крайна сметка той се оказал прав, че решил да напусне кораба толкова бързо, защото малко след неговото бягство, той потънал, като само един човек на борда оцелял. Накрая Селкир се сдобил с огромно богатство, разграбваки вражески кораби, не искал повече да се завръща на сушата и публикувал мемоар, пълен със своите приключения, който евентуално бил адаптиран от Дефо.
Дориан Грей - ,,Портретът на Дориан Грей‘‘
Джон Грей бил уважаван член на литературния кръг на Оскар Уайлд, както и много любвеобилен и жизнерадостен мъж, който бил на 25 години, но без проблем можел да мине и за 15-годишно момче. Уайлд се срещнал за първи път с Грей в Лондон в дома на техен общ познат художник, като за известно време се смятало, че той бил част от една от прочутите любовни афери на писателя.
Снимка: Britannica
След публикуването на романа ,,Портретът на Дориан Грей‘‘, хората започнали да наричат Джон Грей – Дориан, което единствено накарало младия мъж да се почувства толкова неловко, че да реши да съди местно издание за грешните асоциации с култовия герой. Въпреки това, приликите между Дориан и Джон били осезаеми, например и двамата попаднали лесно под лошото влияние на големия град. Цялата тази ситуация не оставила друг избор на Джон Грей, освен да се премести в Рим, където да започне да учи за свещеник.
Хъкълбери Фин - ,,Приключенията на Хъкълбери Фин‘‘
Веднъж Марк Твен признал, че не бил изцяло искрен, когато ставало въпрос за създаването на един от най-популярните му герои – Хъкълбери Фин. Младото момче и неговите безспирни приключения били вдъхновени от приятеля на писателя Том Бланкъншип. За своя другар Твен споделя в автобиографията си, че бил доста арогантен, често нямал филтър, но пък имал доста добро сърце.
Снимка: Fox News
Според писателя той бил просто неразбран, постоянно се опълчвал на общо приетото, но пък това го правело толкова специален и различен от останалите момчета, дори и мъже. За жалост Бланкъшип бил постоянно арестуван за кражба и си отишъл от този свят едва пет години преди да бъде публикуван романът, чийто главен герой той вдъхновил. Колкото до самите забавни случки от книгата, Твен също разкрил за тях, че били достоверни и част от живота в Южен Мисисипи.
Госпожица Хавишам - ,,Големите надежди‘‘
Изненадващо, но екстравагантната и буйна госпожица Хавишам е вдъхновена не от един, а от цели няколко реални личности. Първият човек, който се бори за това място е Елиза Емили Дониторн, която била жена от Австралия, очакваща, че ще се омъжи за своя любим през 1856 г. За жалост тя била изоставена на олтара от своя младоженец, но в знак на протест тя оказала да свали сватбените украси, покриващи цялата им къща, както и да изхвърли празничната храна, която в крайна сметка изгнила на място. А легендите гласят, че Елиза никога повече не напуснала своята къща.
Снимка: Pinterest
Друг човек, който потенциално може да е вдъхновението зад госпожица Хавишам, е Мадам Елиза Джумел, втората жена на бившия президент на САЩ Арън Бър. За нея се говорело, че се побъркала при множеството си неуспешни опити да стане част от висшето общество на Ню Йорк. След като най-накрая станала домакиня на доста успешно домашно парти, посветено на Жозеф-Наполеон Бонапарт, по-големият брат на Наполеон. Като те били отчасти ,,виновни‘‘ за това да се разкрие бедното ѝ потекло и тя да си отиде, мислейки, че не е оставила никакво наследство след себе си.
Алиса - ,,Алиса в страната на чудесата‘‘
Една от най-известните детски книги ,,Алиса в страната на чудесата‘‘ е написана и публикувана през 1865 г. от Луис Карол. Сюжетната линия проследява едно малко момиче, на име Алиса, което случайно пада в една заешка дупка и се озовава във вълшебен сюреалистичен свят, в който се сблъсква с най-различни същества.
Снимка: History Collection
Накрая тя се събужда под едно дърво и осъзнава, че може би всичко, което е преживяла всъщност е било просто сън. Но едва ли сте запознати с това, че главната героиня всъщност е вдъхновена от истинско момиче, което било дъщерята на приятел на самия Карол. Един ден те били на разходка с лодка в местното езеро и малката Алиса Лидел настояла той да им разкаже някаква история, която толкова ѝ се харесала, че помолила писателя да създаде от нея цял по-мащабен разказ.
