В книгата си „Елементарните частици“, говорейки за човешкия род Мишел Уелбек, казва: „Раздиран от мъки и противоречия, вкопчен в индивидуализма, свадлив, безмерно егоистичен, способен понякога на нечувани изблици на насилие. Същият този род никога не е преставал да вярва в доброто и в любовта“.
Кола буквално отнася човек, който пресича улицата на пешеходна пътека – не става въпрос за филмова каскада, а за реалността, в която живеем. Видеото на инцидента обиколи социалните мрежи – възрастният мъж върви бавно по пешеходната пътека, а засилена кола, идваща от едната страна, не просто не намалява и не спира, а блъска човека. Не спира и след това.
В случая не става въпрос за нетрезвен млад шофьор, е за 80-годишен човек. Има ли значение? Инцидентът е факт. Поредният.
Статистиката е страшна и дори няма да я цитирам. Една, две, три катастрофи… Един, втори, трети загубен живот… Просто данни – капки, които пълнят чашата на общественото търпение. Докато в един момент тя не се напълни.
Последната капка, която преля чашата, носи името Сияна.
По-рано тази година тя стана поредното дете, което губи живота си в катастрофа. Отзвукът от нейната загуба обаче продължава да кънти и днес, осем месеца след инцидента, и оказва натиск върху държавата и институциите, които иначе били „неработещи“.
Защо цената, за да заработят, е толкова голяма – човешки живот? Защо реагираме само когато чашата прелее?
Толкова силни сме като гражданско общество, на толкова неща сме способни, но апатията, безразличието и кратковременното ни и основно вербално недоволство задушават и малката надежда за промяна към по-добро.
На 1 ноември за „Будител на годината“ беше отличен 18-годишният Мартин Атанасов – създател на „Черна писта“– интерактивната карта, която онагледи мащаба на катастрофите в България през последните 4 години. Идеята за нея му идва след трагичния случай със Сияна. Мартин доказа, че не се изисква много, че промяната е в нашите ръце. Какво тогава чакаме?
Само седмица преди инцидента с блъснатия човек, с когото започнах, обществото се възпали от друга ярка проява на жестокост – смъртта на кучето Мая, което беше премазано от кола – два пъти, умишлено. Още по-ужасяващ е фактът, че шофьорът се оказа лекар – човек, който би трябвало да се е посветил на спасяването на животи.
Както във всички подобни случаи досега – процедурата е „стандартна“. Реакции в социалните мрежи, протести, недоволство.
После минава време, нищо не се променя, ние се уморяваме и забравяме.
Докато не дойде следващата капка, която да размъти водата - само за да мине време и тя да се успокои отново, без почти нищо съществено да е различно.
И това не се отнася само за войната по пътищата. Жестокостите към животни, домашното насилие, трафикът на хора – преструваме се, че тези неща не съществуват, докато някой фрапиращ случай не ни извади очите. За съжаление, често е фатално късно. Не и за бъдещите жертви обаче. Не можем да променим миналото, но е крайно време да спрем тенденциите, застрашаващи бъдещето. Прагът ни на търпимост изглежда става дебелокожо голям – време е нещо да се промени.
„Колко още абсурди трябва да се случат, за да се покажем, да се изкараме от тенджерата, докато все още не е завряла докрай“, написа актрисата Весела Бабинова във фейсбук профила си.
Докато в обществото ни липсва емпатия, ще продължава да има жестокост към животните, ще продължава да има шофьори, които избягват след като са блъснали човек. Ще продължаваме да „бутаме някак си“, както пише Валери Петров, да се примиряваме с оправданието, че не можем да променим нищо, защото „Какво зависи от нас?“. Шумно ще се палим, ще обвиняваме и ще се оплакваме на маса в събота, но после отново ще дойде понеделник и ще се върнем към статуквото, неосъзнавайки, че ако не се противопоставиш на нещо, ставаш част от него. Всичко зависи от нас и не трябва да чакаме момента, в който нещата ескалират, за да се задвижим. Така можем да спасим много животи.
Милен Цветков, Сияна, Евгения, Дебора, кучето Мая… Докога този черен списък ще се увеличава? Достатъчно с многоточията, време е да сложим точка.
