Днес, 22 юни, се навършват 46 години от смъртта на големия български театрален и кинорежисьор Любомир Шарланджиев-Шарлето. Той умира едва на 48 години по време на снимките на последния си филм „Трите смъртни гряха“, който е довършен от съпругата му Невена Коканова.
Той завършва ВИТИЗ през 1956 г. при Желчо Мандаджиев. Първоначално се изявява като актьор. Първата му поява на екрана е в култовата мелодрама на Янко Янков „Това се случи на улицата“ (1955), където си партнира с Апостол Карамитев и изпълнява със завидна лекота ролята на Лазо. На следващата година, отново под режисурата на Янков, играе ролята на Чавдар в „Години за любов“.
Снимка: Невена Коканова и Любомир Шарланджиев в кадър от филма „Години за любов“ (1957 г.) Снимка: БНФ
На снимачната площадка среща Невена Коканова, с която си партнира и в която се влюбва от пръв поглед. „Тя е необикновена, тя е невероятна! Искам да се оженя за нея – веднага, каквото и да става!“, споделя Иван Андонов, разказвайки за първата му реакция при срещата с нея. Така и става – те се женят в Габрово няколко месеца след снимките и остават неразделни цели 21 години.
През 1959 г. Любомир Шарланджиев постига шумен успех като режисьор с театралната постановка „Всяка есенна вечер“ в Русе, която му носи покана да специализира в Общосъюзния държавен институт по кинематография, при съветския филмов класик Михаил Ром в Москва.
Така започва кариерата му в киноиндустрията. Режисьорският му дебют е през 1962 г. с филма „Хроника на чувствата“. Следващите му проекти, с които затвърждава своя уникален артистичен почерк, включват „Веригата“ (1964) - носител на наградата „Златна роза“, „Карамбол“, „Прокурорът“ (1969) - отличен с награда за режисура от Съюза на българските филмови дейци, „С дъх на бадеми“ (1967), „Най-добрият човек, когото познавам“ (1973), „Спомен за близначката“ (1976), „Трите смъртни гряха“ и един от най-високо оценените български телевизионни сериали - „На всеки километър“ (1969–1972), съвместно с Неделчо Чернев. Малко преди смъртта си той заявява, че работи върху телевизионен сериал по романа „Тютюн“ заедно със съпругата си, но проектът така и не се осъществява.
Невена Коканова в кадър от филма „Спомен за близначката“ Снимка: БНФ
Много от тези заглавия се нареждат сред най-емблематичните филми в кариерата на Невена Коканова, където тя създава образи, превърнали я в национална филмова икона. „Любчо подхранваше у мен една постоянна мечта. Караше ме във всяка роля да ставам актриса отначало. С него не беше лесно. Рядко казваше ‘браво’, но ме потупваше по рамото точно когато трябва. От него съм получила много – на първо място сигурност: във вкуса, в естетиката, в морала. Знаех, че не може да сбърка, това ме правеше спокойна. Той тласна най-силно моето духовно развитие и неусетно създаде моята творческа индивидуалност“, признава актрисата в интервю за БНР, дадено години след смъртта на Шарланджиев.
През 80-те години получава посмъртно голямата награда „Златна камера“ на Съюза на българските филмови дейци за значителен принос в българското кино.
