Затрогващата причина, заради която Памела Андерсън каза „не“ на грима

Снимка: Getty Images

Затрогващата причина, заради която Памела Андерсън каза „не“ на грима

Снимка: Getty Images
Сподели

Иконата от „Спасители на плажа“ Памела Андерсън, която отдавна е известна с поразителната си красота и екстравагантен блясък, разкрива, че в по-късен етап от живота си е възприела суров и естествен чар. През 90-те години на миналия век Памела редовно можеше да бъде забелязана с изкуствени мигли, тъмна очна линия и прекалено подчертани устни.

Звездата отпразнува 57-ия си рожден ден на 1 юли и продължава тенденцията да залага на по-семпла визия, което е доста голямо отклонение от предишния ѝ образ.

Решението да се откаже от грима е породено от затрогващия момент, когато

нейната гримьорка и скъпа приятелка Алексис Вогел е диагностицирана с рак

на гърдата и трагично умира. Загубата води до решението на Памела да не наема друг гримьор и да се откаже изцяло от разкрасителните козметични продукти.

Памела Андерсън  разкри пред Elle това решение.

 „Тя беше най-добрата. И оттогава просто почувствах, че без Алексис просто е по-добре за мен е да не нося грим“, изтъква тя, цитирана от vesti.bg.

Звездата откровено разказва, че новият ѝ подход е бил

„освобождаващ, забавен и малко бунтарски“.

Тя продължи: „Забелязах, че всички хора са с много грим, а аз просто искам да вървя срещу течението“

„Мисля, че всички започваме да изглеждаме малко смешно, когато остаряваме. И аз сякаш се смея на себе си, когато се погледна в огледалото. Казвам си: „Уау, това наистина е… какво се случва с мен?“, пита се тя.

Памела Андерсън сподели пред списанието, че е приела напълно остаряването. Тя твърди, че наистина се чувства добре по отношение на външния си вид.

Актрисата разказа повече в интервю за Allure миналата година, където сподели как отказът от тежкия грим ѝ е дал усещане за свобода. Тя призна, че промяната я е накарала

да се замисли по-дълбоко за живота и целта си

и я е мотивирала да се свърже с другите и да помисли как може да им помогне.

„Винаги съм имала чувството, че в мен има едно малко чудовище, което трябва да изкарам навън, да споделя. Опитвах се и започнах да се чувствам най-близо до него, а то отлюспва всичко и се опитва да си спомни какви са първоначалните ми мисли. Не става дума само за грима и свалянето на маската, а за това защо съм тук, каква е целта ми, защо резонирам с хората, мога ли да помогна по някакъв начин“, обобщи тя.

Последвайте ни в:

Актуално

Избрано за вас