Лекари успешно извършиха две експериментални хирургични операции с помощта на дистанционно управлявани хуманоидни роботи – постижение, определяно като световна премиера, съобщава БГНЕС, позовавайки се на уебсайта „Popular Science“. Предклиничното изпитване включва отстраняване на жлъчен мехур при едри бозайници, различни от примати. При едната операция участват хуманоиден робот и човек, а при другата процедура работят два робота.
Роботизираната хирургия отдавна се използва в много болници, но съществуващите системи са големи, тежки и скъпи. Те често тежат над 800 килограма, изискват специално оборудвани операционни зали и обикновено са предназначени за извършването на конкретен вид операции. Новите хуманоидни роботи, наречени Surgie, са високи около 1,5 метра и тежат едва 27 килограма. Те са значително по-компактни и гъвкави, могат да бъдат адаптирани за различни задачи и са много по-достъпни.
Според учените това би позволило използването им в малки болници, отдалечени райони, на бойното поле и дори при космически мисии.
Изследването е разработено от екип на Калифорнийския университет в Сан Диего. За изпитването инженерите създават специални адаптери, които позволяват на роботите да работят със стандартни хирургически инструменти. Хирурзите, които управлявали роботите, споделят, че процесът е бил изненадващо естествен и лесен.
„Дистанционно управляваните и автономните хуманоидни роботи имат реален потенциал да осигурят достъп до животоспасяващи операции
на пациенти, които иначе не биха могли да ги получат. Това може да помогне за преодоляване на кризата в здравеопазването не само в САЩ, но и по света“, заяви инженерът Майкъл Йип.
Въпреки успешния резултат технологията все още има ограничения. По време на операциите роботите се нуждаят от многократно калибриране, което значително удължава процедурите в сравнение със съществуващите роботизирани системи. Необходимо е и намаляване на забавянето между командите на хирурга и реакцията на робота. Изследователите обаче са убедени, че развитието ще бъде бързо. Те припомнят, че първите роботизирани лапароскопски операции
са продължавали около шест часа, докато днес подобни интервенции се извършват за приблизително 30 минути.
Екипът предвижда в бъдеще хуманоидните роботи да не се ограничават само до извършването на хирургични процедури. Те биха могли да подават инструменти на лекарите, да подготвят операционната зала и да помагат при почистването им.
„Една от целите ни е да създадем автономен хирургически асистент.
В много райони липсва достатъчно медицински персонал, което лишава пациентите от необходимото лечение. Стремим се към операционна зала на бъдещето, в която хора и хуманоидни роботи работят рамо до рамо като единен екип“, каза Майкъл Йип.
