Френската актриса, писателка и певица Марина Влади почина на 88-годишна възраст. Тя е издъхнала в дома си, заобиколена от близките си и своите животни, съобщиха децата ѝ. Те определиха живота ѝ като „дълъг, красив и пълноценен“, посочва NOVA.
Влади участва в повече от 80 филма. През 1963 г. получава наградата за най-добра актриса на кинофестивала в Кан за ролята си в „Съпружеското легло“. Работи и с режисьори като Орсън Уелс.
Тя е дъщеря на оперния певец Владимир Поляков, който заминава за Франция през 1915 г. Майка ѝ Милица, известна танцьорка, пристига в страната през 1917 г., бягайки от Болшевишката революция. Марина Влади е известна и като съпруга на легендарния руски поет, певец и актьор Владимир Висоцки.
Френската актриса с руска кръв е последната голяма любов на артиста. С нея си отива цяла епоха на европейското кино - времето на Жан-Люк Годар, Орсън Уелс, Жан Деланой, Марко Ферери и Бертран Таверние. За милиони хора в Русия, Украйна, България и останалата част от бившия социалистически свят името ѝ завинаги ще бъде свързано преди всичко с Владимир Висоцки.
Марина Влади е родена на 10 май 1938 г. в Клиши, край Париж, като Катрин Марина дьо Поляков-Байдаров. Родителите ѝ са руски емигранти. Баща ѝ Владимир Поляков е оперен баритон, а майка ѝ Милица - балерина. След революцията семейството се установява във Франция. Четирите им дъщери избират изкуството за свой път и всички стават актриси или работят в телевизията. Марина е най-малката.
Тя започва да се снима още като дете. Постепенно от момиче с „руски“ тип красота се превръща в
една от най-разпознаваемите млади звезди на френското кино през 50-те години.
Пробивът идва с филма на Андре Кайат „Преди потопа“ (Avant le déluge, 1954), за който получава наградата „Сюзан Бианшети“, присъждана на млада актриса с обещаваща кариера.
Влади постепенно се освобождава от образа на красивата млада звезда и започва да търси по-сериозни роли.
През 1961 г. Жан Деланой я избира за ролята на Мадмоазел дьо Шартр в „Принцесата на Клев“ - екранизация по прочутия роман на Мадам дьо Лафайет. Две години по-късно идва най-голямото признание в кинокариерата ѝ. За ролята си в „Съпружеското ложе“ (Le Lit conjugal) на италианския режисьор Марко Ферери Марина Влади получава
наградата за най-добра женска роля на кинофестивала в Кан през 1963 г.
Следват десетилетия работа с едни от най-значимите режисьори на европейското кино. Тя работи с Орсън Уелс във „Фалстаф“, с Жан-Люк Годар в „Две или три неща, които знам за нея“, с Бертран Таверние в „Нека празникът започне...“, а по-късно и с Еторе Скола в „Сплендор“. Влади участва в около сто филма. През кариерата си преминава свободно между комерсиалното кино и авторските продукции.
Ако киното я прави известна, Владимир Висоцки променя живота ѝ. Двамата се срещат през 60-те години. Той вече е легенда на театъра на „Таганка“ - поет, актьор и певец, чиито песни се разпространяват от човек на човек в СССР въпреки ограниченията на властта.
През 1970 г. двамата се женят. Тяхната любов се развива от двете страни на Желязната завеса. Тя е във Франция, а той - в Москва. Пътуванията, телефонните разговори и срещите им са белязани от политическата реалност на епохата. Но за двамата границата между Париж и Москва се оказва по-лесна за преодоляване от разстоянието, разделящо обикновените хора.
Влади се опитва да помогне на Висоцки да напусне СССР, но това не се случва. На 25 юли 1980 г. той умира в Москва едва на 42-годишна възраст. За Марина това е загуба, която никога няма да се превърне просто в страница от миналото.
Седем години след смъртта му тя публикува книгата „Владимир, или прекъснатият полет“ (Vladimir ou le Vol arrêté). Това не е просто мемоар за известен съпруг. Това е личният разказ на една жена за човека зад легендата - за любовта, самотата, зависимостите, славата и живота в страна, в която Висоцки е едновременно обожаван и преследван от системата.
Именно чрез Влади западният читател
получава един от най-интимните портрети на Висоцки.
Тя продължава да говори и да пише за него десетилетия след смъртта му.
Влади е и обществено ангажирана жена. През 1971 г. тя е сред жените, подписали прочутия „Манифест на 343-те“, с който французойки публично заявяват, че са правили аборт - акт на гражданско неподчинение в борбата за неговото легализиране във Франция. Тя участва и в други обществени каузи и не се страхува да заема публични позиции по теми, които смята за важни.
Смъртта на Марина Влади има и друг символен смисъл. Тя е последната от четирите сестри Поляков, които превръщат руското си емигрантско семейство в своеобразна артистична династия във Франция.
Сестрите ѝ Олга Варен, Одил Версоа и Елен Валие също оставят следа в киното и телевизията. Четирите дори играят заедно в „Три сестри“ на Чехов през 1966 г.
