Трейси Кидър, награждаваният автор на документална проза, който превърна всичко – от компютърното инженерство до живота в дом за възрастни хора – в неочаквани бестселъри, почина на 80 години, съобщава Асошиейтед прес. Синът му - Нат Кидър, потвърди, че е починал от рак на белия дроб във вторник в дома на дъщеря си в Бостън.
Кидър печели наградата „Пулицър“ и National Book Award за своята книга от 1981 г. „Душата на една нова машина“ (преведена на български през 1990 г. – бел.ред.), която се потапя в работата на новосъздадена компютърна компания много преди повечето хора да се интересуват от вътрешните механизми на Силициевата долина.
„Беше като да отида в друга страна“, казва Кидър пред АП по онова време. „В началото не разбирах за какво говорят служителите“. През следващите десетилетия авторът се потопя в светове, непознати за него, но проучвайки темите в дълбочина.
За книгата си от 1989 г. „Сред учениците“ той прекарва една година в паралелка на пети клас в щата Масачузетс. По-късно за книгата си от 1993 г. „Стари приятели“ той наблюдава
„тъмната страна“ на остаряването в Америка,
като същевременно описва как двама приятели запазват достойнството си в дом за възрастни хора въпреки немощта си.
През 2003 г. Кидър написва „Планини отвъд планините“ за усилията на един лекар да подобри здравеопазването в Хаити. Творбата запознава ново поколение читатели с творчеството на Кидър, тъй като много университети я включват в списъците си с литература за четене. Книгата дори вдъхновява хит на инди рок групата Arcade Fire от 2010 г.
„Талантът на Трейси за разказване на истории и неуморната му журналистика са трайно отражение на съпричастността, почтеността и безкрайното любопитство, които той внасяше във всичко, което правеше“, посочва в изявление дългогодишният издател на Кидър - Random House.
Кидър е роден в Ню Йорк през 1945 г. и е учил в Харвардския университет. След дипломирането си е изпратен във Виетнам, където 22-годишният младеж е назначен за
ръководител на осемчленен отряд за радиоследене в тила,
който следи комуникациите на вражеските части, за да се опита да определи местоположението им.
Кидър документира объркващото преживяване в книгата си от 2005 г. „Моят отряд“ – на места хумористични мемоари, които предлагат поглед към живота на поддържащите войски, съставляващи по-голямата част от над 500 000-те американски военни, които са били във Виетнам в разгара на военните действия, когато авторът е служил там през 1968–1969 г.
Войната се превръща в абстракция за Кидър, който
никога не участва в бойни действия и познава врага само като „точки на картата“.
След войната той и съпругата му Франсис Грей Толанд се преместват в Средния Запад, за да може той да се запише в престижната програма по творческо писане на Университета на Айова, където се присъединява към вълната на т.нар. „Нова журналистика“, започната от писатели като Том Улф и Труман Капоти.
Кидър мрази титлата „литературен журналист“ и през 2010 г. заявява пред „Далас морнинг нюз“, че намира описанието за „претенциозно“, припомня БТА.
Терминът „творческа нехудожествена литература“ също го дразни: „Той подсказва, че си измисляме нещата“, смята Кидър. Вместо това той се възприема като разказвач.
В края на дните си Кидър се радва на две деца и четирима внуци.
