Почина писателят от Пловдив Роси Антов, известен под псевдонима Дивак Турлак. Тъжната вест за внезапната му смърт бе съобщена в социалните мрежи от един от синовете му, пишат от Mediapool.
Новината за кончината на писателя дойде часове след като той публикува в профила си в социалната мрежа Фейсбук текст, който напомня на предчувствие за смърт. В него писателят споделя, че сънят не го спохожда и мисли за моментите, в които е виждал как пред очите му ,,като на филмова лента преминаваха мигове“. В коментарите под публикацията последователи, приятели и литератори тълкуват написаното като ,,вземане на последно сбогом“.
Последната публикация на Антов започва по следния начин: ,,Аз пак не спах. А когато се събудих, се сетих нещо. На два пъти през живота си съм виждал как същият за миг преминава като на филмова лента пред очите ми. Но и нещо друго се сетих. И това е интересното. Пред очите ми като на филмова лента преминаваха мигове. И осъзнах колко просто стоят нещата на тоя свят. Не видях бележника с оценките от училище. Не видях дипломата от института. Не видях как започвам първата си работа. Не видях как правя успешна кариера. Не видях как се сривам. Не видях как се изправям. Не видях как купих първия апартамент. Не видях как купих първата кола… Бах ти ужаса. Оказа се, че не съм видял най-важните неща в живота си. Видях хиляди мигове, но не и най-важните.“
Писателят допълва: ,,Видях как с мама и тати сме на море. Видях сестра ми с превързано коляно. Видях баба и дядо, с които ловим раци през нощта. Видях как с приятели скачаме във вир. Видях как хванах първата си риба. Видях как сръндак пие вода. Видях планина и планинска река. Видях извор. Видях първата си целувка. Видях скалите до Белоградчик. Видях една чешма сред тях. Видях парк и алея, по която вървя с момиче. Видях и как ям бой, що вървя с точно това момиче. Ама не болеше. Видях синовете си. Малки и луди. Видях язовир. Видях много неща. Видях много обич. Видях каньон сред скалите. И змията, която го пази. Видях лятна буря. Видях есенно топло море. Видях сняг. Видях и синчец. Видях как мирише липа. Видях ей такива дребни неща. Дребни като една прегръдка. За да стоплиш. Или да те стоплят. Бах ти живота.“
Накрая текстът на Антов завършва по следния начин: ,,А после запалих цигара навън. Под зимно тъмно небе. И се сетих, че няма нищо случайно. Изпуших я и влязох да напиша това. Това е моят живот. Един миг. От мигове. Някакви дребни такива. Няма нищо голямо и важно. А не бих искал да загубя нито един от тях. Защото ще остана без живот. Това е. Отивам да пуша. Пак. Под зимни звезди.“
Роси Антов е роден на 10 ноември 1962 г. в Михайловград (днес Монтана), но родът му произлиза от с. Горни Лом. Средното си образование завършва в Белоградчишката гимназия през 1980 г. , а висше във ВФСИ ,,Д. А. Ценов“ – Свищов, специалност ,,Финанси и банково дело“ през 1987 г.
Дълги години Антов живее и работи в Монтана, но през 2020 г. се премества в гр. Пловдив. Работил е като стругар, общ работник, счетоводител, застраховател, икономически директор, счетоводен експерт, шофьор, управител на частна търговска фирма и т.н
Под псевдонима Дивак Турлак Антов се утвърждава като ярък и разпознаваем автор със силно присъствие онлайн. Той е автор на множество публикации в социалните мрежи, както и на книгите ,,Ключ за жива вода. Разкази“, ,,Есента на нежния циник“, ,,Мачко Начков…и други човеци“, ,,Вселената на скитащата душа“, ,,Табор в мъглата“ и ,,Когато времето танцуваше“.
