Рембранд ван Рейн е смятан за един от най-великите творци в историята на европейското изобразително изкуство. Той твори в епохата на стопански и културен подем, известна като Нидерландския златен век. Може би най-отличителни за работата му са индивидуалните и груповите портрети, които създаване - пълна противоположност на скучните гръцки митологични картини. Не по-малко известни са и интерпретациите му на библейски истории. Познат предимно като художник, той е бил и талантлив гравьор (създал е около 350 гравюри). Картините на Рембранд първоначално са били цветни и театрални, пълни с костюми и разкошни декори. По-късно в живота си картините му стават по-минималистични и тържествени.
През годините Рембранд е повлиял на поколения художници и се е превърнал в техен творчески еталон. В деня, в който той напуска този свят - 4 октомври, ви връщаме назад във времето, представяйки ви 10 от най-забележителните му произведения.
Danaë (1636–43)
Снимка: Hermitage Museum, St. Petersburg
Картината на Рембранд, изобразяваща майката на Персей, видяна преди да бъде оплодена от Зевс, дълго време е била ценена заради красотата си. През 1985 г. литовски мъж на име Бронюс Майгис я наряза два пъти с нож и изпръска около литър сярна киселина върху платното, което води до сериозни щети и 12-годишен процес на реставрация, който придава на гръцката митологична творба допълнителна известност. Картината отново е изложена в Ермитажа през 1997 г., пише Artnet.
Susanna (1636)
Снимка: Mauritshuis/Rembrandt House Museum
Сузана ни гледа право в очите в тази библейска картина, която разказва за нея и двамата по-възрастни мъже, които се опитали безуспешно да я изнудят да прави секс с тях. Докато обикновено в картините, разказващи тази история, се появяват три фигури, тук фокусът е върху самотна, гола и уязвима жена (лицето на единия от възрастните мъже е едва видимо в храстите вдясно). Рембранд внимателно отбелязва детайлите по фигурата на модела си – нейните бижута, току-що свалената пантофка и следите от жартиера на чорапа, който само преди миг е бил на прасеца ѝ.
Christ in the Storm on the Sea of Galilee (1633)
Снимка: Isabella Stewart Gardner Museum, Boston
Рембранд обикновено рисува хора и исторически сюжети, а не пейзажи, така че тази драматична сцена с Христос и учениците му, плаващи в бурни води, е единственият морски пейзаж на художника. Един от учениците стиска въже в едната си ръка и ни гледа директно, което според учените е автопортрет на художника. Това е едно от 13-те произведения на изкуството, откраднати по време на кражбата в музея „Изабела Стюарт Гарднър“ в Бостън през 1990 г. Все още не е открито.
Self-Portrait with Dishevelled Hair (ca. 1628)
От близо 80-те автопортрета, приписвани на Рембранд (под формата на картини, гравюри и рисунки), това е един от най-ранните. Тук млад художник на около 20 години ни гледа от под разпуснатата си коса, изобразен в техниката chiaroscuro, с къдрици, издълбани в панела с дръжката на четката, докато боята все още е била влажна.
Saskia van Uylenburgh in Arcadian Costume (1635)
Снимка: National Gallery, London
Рембранд рисува съпругата си Саския многократно през десетилетието, което прекарват заедно преди тя да почине от туберкулоза (включително в гравюра от 1636 г., на която са изобразени двамата заедно). В тази картина, която първоначално се нарича „Флора“, Саския е обсипана с изящни тъкани и цветя, включително незабравки в нейната цветна корона.
The Return of the Prodigal Son (1663–65)
Снимка: Hermitage Museum
Завършено само няколко месеца преди смъртта му, платното на Рембранд с тази библейска история е завръщане към тема, по която той работи около 30 години по-рано, когато рисува себе си и съпругата си Саския в „Блудният син в бордея“ (около 1636 г.). Тук той вече не се изобразява като безразсъдния блуден син, а по-скоро прилича на милостивия баща, изпълнен с мъдрост, придобита през дългия му живот. Нежност и изящество изпълват тази картина, която е изработена с характерния за късния период от кариерата на Рембранд свободни мазки.
Self-Portrait (1659)
В многото си автопортрети Рембранд може да бъде закачлив, облечен в костюм или да приема някаква роля. Тук 53-годишният мъж е сведен до най-важното - в изразително нарисувана и тъмна цветова палитра, която фокусира вниманието върху чертите на художника. Това е един от най-разпознаваемите автопортрети на Рембранд.
Isaac and Rebecca (also known as The Jewish Bride) (ca. 1665–69)
Снимка: A. van der Hoop Bequest
Самоличността на този мъж и тази жена е изгубена във времето – някои смятат, че това е двойка, докато други си представят, че това са баща и дъщеря (в момент преди подготовката за еврейска сватба, откъдето идва и прякорът на картината). Още по-важно от самоличността им е нежният жест на обич, изобразен в изразителния импасто на Рембранд от късния етап на кариерата му.
The Anatomy Lesson (1632)
Снимка: Mauritshuis
Дисекциите се провеждали веднъж годишно в Амстердам през 17 век, затова хирурзите на тази картина са облечени в официални дрехи. Единственият, който не е облечен, е трупът – крадец на име Адриаен Адриаенсзон, който бил обесен по-рано същия ден, в който 25-годишният Рембранд започнал да рисува тази група. Това е една от първите поръчки на художника в Амстердам и ранен пример за неговото преосмисляне на строгия групов портрет.
The Night Watch Militia Company of District II under the Command of Captain Frans Banninck Cocq (1642)
Снимка: Rijksmuseum
Как се решава проблемът да се направи групова снимка, която да изглежда интересна, а не скучна? Това е известният отговор на Рембранд, изобразяващ гражданските стражи, служещи под командването на капитан Кок. В рамките на подредения хаос той се забелязва лесно – този в центъра на сцената с червена лента. В тази сцена има общо 18 платени портрета, а моделите са похарчили различни суми в зависимост от това колко видно (или не) са се появили в картината.
