- Не се насилвай да си нещо, което ти се налага отвън, а не ти идва отвътре - като вътрешен порив.
- Мисията ми е да разчупвам тукашните стереотипи.
- Непрекъснато превръщам ежедневни ситуации в малки песнички.
- Музиката има свойството да прониква и в най-здраво укрепените с крепостни стени души и съзнания.
Снимка: Иван Горанов
Честността и лоялността са отличителни черти за нея, а гласът ѝ е това, което ни пленява най-силно — без да пренебрегваме невероятната ѝ екзотична коса.
Макар все още да не е посетила земите на дедите си, присъствието ѝ ни отвежда директно в богатата и пъстра нигерийска култура. Тя е една от най-екзотичните български певици, с бурна стихия, елегантна нотка и силна, запленяваща енергия.
Любовта ѝ към музиката се заражда още в ранна детска възраст, но професионалното ѝ присъствие на сцената става факт на по-късен етап от живота ѝ. Въпреки това най-голямата ѝ страст остава пеенето, а с годините любовта и отдадеността ѝ към музиката само нарастват.
Своето музикално развитие тя започва с дебютния сезон на музикалното предаване „X Factor“ през 2011 година и досега продължава да радва публиката със своя талант и силно сценично присъствие.
Може би най-точно нейното естество открива един от стиховете в най-новия ѝ музикален проект — творба, която плени хиляди със своя свободен, буен и пречистващ дух — хитовата песен „MÓMA“.
А именно, че нея „вода не я гаси“!
Но и как би могла — тя е стихия, а стихиите, както знаем, виреят не докато бъдат спрени, а докато сами не решат да спрат. И макар музиката ѝ да е стихийна, тя самата е повече дар, отколкото унищожение. Затова и е наречена „молитва“ — име, известно още като Прея-Ейрин-Комфорт Рекс Осасей или само Прея.
- Здравейте, Прея! Вие неведнъж сте доказвали колко силна и независима жена сте, а последната Ви песен „MÓМА“ е посветена именно на такива жени. Това призив към еманципация ли е или признание за собствената Ви природа?
- Не бих го определила като нито едно от двете. Признание не е, защото това конотира нещо, което е било скрито и то с причина. Призив към еманципация също не е, защото по-скоро цялата идея на песента е да вдъхнови слушателя
да бъде себе си във всичките си измерения,
каквито и да са те. Ако да си силна и еманципирана ти идва отвътре - чудесно, ако не - пак чудесно, просто не се насилвай да си нещо, което ти се налага отвън, а не ти идва като вътрешен порив.
Снимка: Ивелина Бриджис
- „MÓМА“ много бързо се превърна в хит, като дори много хора предлагат България да участва на Евровизия с подобна песен. Смятате ли, че това би било възможно?
- Разбира се, смятам, че е възможно. Имаме много талантливи изпълнители и автори на нашите ширини и неведнъж сме се доказвали като силен участник на конкурса. Времето тече, хората, от които зависят тези решения се въртят, така че някой ден абсолютно виждам възможност да се завърнем на Евровизия с пълна сила.
- По-лесно ли е за Вас да пишете за силни емоции като болка и тъга, или за положителни преживявания?
- Вярвам, че силните емоции могат да бъдат и положителни.
- Ако оставим свободните интерпретации настрана, каква е основната цел на Вашата музика? Какво искате да предадете чрез нея?
- Най-често, когато пиша си представям как песента ми е една мантра за самочувствие, благоденствие и манифестиране на най-хубавия и вълнуващ живот за слушателя.
- България бавно, но усилено се развива в сферата на музиката, модата и изкуството. Поради това на хората често им е трудно да изразяват свободно характера и идеите си. Изпитвате ли затруднение да се изразявате свободно в България?
- Истината е, че в други западноевропейски държави съм се чувствала доста по-свободна да се изразявам, тъй като моят стил е доста еклектичен и действително тук събира повече объркани погледи, но съм го приела като мини мисия да разчупвам тукашните стереотипи и да не се поддавам на конформизъм.
- Как поддържате баланса между вътрешната си стихия и нуждата от спокойствие? Как постигате смирение?
- Медитирам, водя си журнал сутрин, правя си разходки сама и като цяло се стремя да се отдавам на интроспективни практики често, дори и за кратко.
- Как изглежда животът на двама влюбени музиканти? Дори споровете ли се превръщат в песни?
- Хахаха, според мен, ако тръгнем да пеем, докато се караме, ще започнем да се смеем и това, всъщност, е
добра стратегия никога да няма спорове.
Пробвайте я! Истината е, че ние сме от доста време заедно и вече сме се калибрирали достатъчно добре един към друг, че спорове почти да няма, но иначе аз непрекъснато превръщам ежедневни ситуации в малки песнички, да.
Снимка: Ивелина Бриджис
- Следвате ли модните тенденции?
- И да, и не. Забавлявам се да участвам в глобалния разговор, но без това да означава да робувам на тенденциите.
- Често говорите за важността на психичното здраве и себеосъзнаването. Как се грижите за себе си психически?
- Както споменах, ежедневно си водя журнал, медитирам, гледам да си давам време и пространство да анализирам нещата, които преживявам, а не само да препускам през тях. В последните няколко години също осъзнах колко важна роля в тези процеси играе и качествената почивка.
- Определяте ли себе си като бунтар? Каква според Вас е ролята на бунтарите в изкуството и обществото?
- Не знам дали аз съм точно бунтар в класическия смисъл, но определено невинаги се движа в посока на течението. Бунтарите и в изкуството, и в обществото, и в бизнеса и в образованието, и в политиката, и във всяка една сфера са задължителен, полезен елемент от социума, винаги е редно да има опозиция, за да не изпадаме в тоталитарни ситуации.
- Музиката за Вас форма на емпатия ли е? Смятате ли, че чрез нея хората успяват да усетят Вашите емоции?
- О, да, абсолютно! Смятам, че е един от най-силните инструменти за предаване на емоции и има свойството да прониква и в най-здраво укрепените с крепостни стени души и съзнания. Освен това,
доста често е нужно високо ниво на емпатия и за да създаваш музика.
- На какво Ви е научила музикалната кариера досега? Какво Ви предизвиква и какво Ви изгражда?
- Научила ме е на постоянство, на вътрешна мотивация, на емпатия. Непрекъснато предизвиква въображението ми и ме стимулира да се развивам цялостно като личност.
Снимка: Ивелина Бриджис
- Как бихте описали музикалната индустрия в България?
- Като малко сладко бебче, на което тепърва му никнат зъбките.
- Кой или какво запали у Вас любовта към музиката?
- На първо място винаги ми е извирало отвътре, но баба ми Ирина беше човекът, който ми помагаше в ранните годините да го култивирам. Тя ме научи на първите ми песнички, записваше ме на касетки и въобще ми беше най-големият фен.
- С какво се гордеете най-много в себе си и в музиката си?
- С това, че продължавам да я правя и, че вдъхновявам и други хора по пътя си.
