Когато през 1896 г. в Атина стартира първите съвременни Олимпийски игри, не е ясно дали ще продължат дълго. След неуспешния дебют те продължават да се провеждат през 1900 и 1904 г., но не като основна атракция. И двете мащабни събития са част от световните изложения съответно в Париж и Сейнт Луис.

„Трудно ни е да си представим това в съвременната епоха“, казва Крейг Грийнъм, професор по кинезиология в Университета на Уиндзор в Онтарио. По думите му Олимпийските игри през 1900 г. и 1904 г. са били „втора цигулка на световните панаири“. Оказва се, че някои хора, които са посещавали световните панаири, са се записвали и са се състезавали, докато са били на място.

Състезания с колесници

Първите олимпийски игри в Древна Гърция са се провели в Олимпия около 776 г. пр. н. е. и вероятно са включвали само едно състезание: надбягване с колесници. С течение на времето организаторите добавят още спортове към Олимпийските игри, включително надбягване с колесници. От около 684 или 680 г. пр.н.е. на Олимпийските игри водачите се състезавали с колесници, теглени от коне. Понякога те се блъскали жестоко един в друг.

Само момчета и мъже можели да участват в олимпийските състезания като атлети. Богати жени обаче можели да спонсорират колесници. Тъй като спонсорът на колесницата получавал титлата за победа, а не самият състезател, това бил

единственият начин, по който жените печелели

на Олимпийските игри. Първата известна жена, направила това, е спартанската принцеса Синиска, чиято колесница е победила в състезанието през 396 и 392 г. пр. н. е.

Панкратион

Панкратионът, смесица между бокс и борба, е един от най-бруталните древни олимпийски спортове. „Имало е само две правила“, казва Гари Хийстън, екскурзовод в Олимпийския и параолимпийския музей на САЩ в Колорадо Спрингс.

„Не можеш да изваждаш очите на противника си и да го хапеш“

Един от видните атлети в този спорт е Арахион, за когото се съобщава, че е починал, докато участвал в състезание по панкратион на Олимпийските игри през 564 г. пр. н. е. Древните източници твърдят, че противникът му го е душил, като в същото време Арахион е изкълчил една от ставите на противника си. Арахион умира от задушаване точно когато противникът му прави знак, че предава. Това кара официалните лица да го обявят посмъртно за победител.

Балони с горещ въздух

Водачите на балони с горещ въздух се състезават за изминато разстояние, достигната височина и най-добра снимка, направена от балон (състезанията за пускане на хвърчила също са част от състезанията с балони). Френският балонист Хенри дьо Ла Вьолкс печели едно от състезанията на разстояние. Той прелита с балона си 768 мили от Париж до Полша, която тогава е част от Русия. Когато се приземил, руската полиция го задържала, защото не подал молба за издаване на паспорт.

Стрелба по живи гълъби (1900 г.)

Друго състезание, което дебютира на Олимпийските игри през 1900 г., е стрелбата по живи гълъби. По време на него организаторите пускат гълъби във въздуха пред състезателя, който след това стреля по възможно най-много от тях. Победител е белгиец на име Леон де Лун, който отстрелва 21 гълъба.

Общо състезателите са убили около 300 гълъба, пише Джереми Фукс в Total Olympics. Подобно на състезанията с балони с горещ въздух, стрелбата по гълъби на живо се появява на Олимпийските игри само веднъж.

Подстригване на пудели

Оставаме на вълна Париж 1900 г., където се е провело още едно нестандартно състезание – подстригване на пудели. В него участват 128 състезатели. Пред 6000 души в парка Bois De Boulogne те е трябвало в рамките на два часа да подстрижат козината на колкото се може повече кучета. Победителка е Аврил Лафул, която успява да спечели златото с общо 17 подстригани пудела.

Дърпане на въже

Спортът се практикува в продължение на 5 издания на олимпийските игри. Организаторите обаче ги премахват, тъй като успяват да предизвикат сериозни спорове. На Олимпийските игри в Лондон през 1908 г. американците обвиняват ливърпулци в нечестна игра, защото носели тежки ботуши по време на мача.

Повече от век по-късно ентусиастите на тегленето на въже все още се опитват да накарат Олимпийските игри да върнат този спорт. Международната федерация по дърпане на въже води кампания за възстановяването на спорта от Международния олимпийски комитет (МОК). Въпреки че спортът няма да се появи официално на Летните олимпийски игри през 2024 г. в Париж, ще има демонстрационно събитие.

Дуели с пистолети (1906-1908 г.)

През 1906 г. Атина е домакин на състезание, наречено Интеркаларни олимпийски игри. МОК не признава за официално олимпийско събитие. По време на тях дори са въведени обичаи, които по-късно стават стандартни за официалните олимпийски игри. Сред тях е парадът на нациите. Друг елемент от игрите през 1906 г. е дуелът с пистолет. Вместо да стрелят по истински хора състезателите стрелят по манекени. Състезанието се появява отново на Олимпийските игри в Лондон през 1908 г. Този път участниците наистина стрелят един по друг – с восъчни куршуми.

Живопис (от 1912 до 1948 г.)

Започвайки през 1912 г. в Стокхолм и продължавайки до игрите в Лондон през 1948 г.,

на Олимпийските игри се провеждат художествени състезания по живопис,

скулптура, музика, архитектура и литература, пише history.com.

Някои хора са се състезавали и в спортните, и в художествените състезания. Двама души дори са спечелили медали и на двете арени. Американецът Уолтър Уинанс печели златен медал по стрелба на Олимпийските игри през 1908 г. и златен медал по скулптура през 1912 г. Унгарецът Алфред Хайош получава два златни медала по плуване през 1896 г. и сребърен медал по архитектура на Олимпийските игри в Париж през 1924 г.

Предполага се, че МОК е оттеглил конкурсите за изкуство, защото много от участниците са били професионални художници, а Олимпийските игри е трябвало да изтъкнат аматьорите. Правилото за аматьорите беше нещо, което МОК прилагаше – често противоречиво – в атлетическите състезания до 90-те години на ХХ век. Тогава започна да разрешава на професионалните спортисти да се състезават.