Носителят на „Оскар“ за филма „Ани Хол“ Маршал Брикман почина на на 85- годишна възраст. Дъщеря му Софи потвърди смъртта му пред New York times. Той си сътрудничи с Алън и за филмите „Спящият“, „Манхатън“ и „Мистериозно убийство в Манхатън“.
![](https://artportal.news/storage/2024/12/manhattan-project-director-marshall-brickman-94610384.webp)
Роден в Рио де Жанейро, но израства в Бруклин и свири в фолклорни групи, преди да започне кариерата си като телевизионен сценарист в в предаванията „Скрита камера“ и „The Tonight Show. Той също така работи по пилотния епизод на „Шоуто на Мъпетите“. Съавтор е и на бродуейските мюзикъли„Момчетата от Джърси“ и „Семейство Адамс“.
Първата му колаборация с Уди Алън е по филма „Спящият“, за който Полин Кейл отбелязва колко много материалът се е обогатил в сравнение с по-ранните филми на Алън. „Филмът е очарователен — много стабилно произведение, почти без слаби реплики или скучни моменти. Не се сещам за нещо, което да не е наред с него; това е малка класика,“ пише Кейл.
![](https://artportal.news/storage/2024/12/00brickman.webp)
По късно, те създават създават сценария на „Ани Хол“, който се превръща в един от най-често цитираните и запомнени сценарии в историята на киното, печелейки множество награди, включително „Оскар“ за оригинален сценарий. „Той съдържа повече интелектуален хумор и културни препратки от всеки друг филм, печелил отличието“, пише Роджър Ебърт в своя критика от 2002 г.
Сценарият им за „Манхатън“ също е номиниран за „Оскар“, а макар връзката между 42-годишния Айзък Дейвис и 17-годишно момиче да е обект на критика днес. Диалогът е изпълнен с остроумни наблюдения. „Аз съм старомоден. Не вярвам в извънбрачни връзки. Мисля, че хората трябва да се чифтосват за цял живот – като гълъбите или католиците“, казва главният герой
През 2006 г. е удостоен с награда от Гилдията на сценаристите. В интервю за Variety същата година Брикман размишлява върху кариерата си в развлекателната индустрия. Той отбелязвайки, че има малко съжаления. „Ако бях се преместил в Лос Анджелис, вероятно щях да имам различна кариера. Може би щях да режисирам повече филми“ , казва той. „Но съм вземал решения на база това с кого бих искал да обядвам, и в повечето случаи това се е оказвало успешно.“