България е сред водещите в Европейския съюз по използване на физически наказания за деца. Две трети от родителите признават, че са посягали на най-малките. Философията за „възпитателния шамар” е част от народопсихологията на българина от десетилетия – от култови фрази като „Со кротце, со благо и со малце кьотек” или „Тоягата е излязла от рая”, до култови реплики от български филми. Това са нагласи, които днес все по-често срещат отпор от специалистите.
„Това не е нито нормално, нито добро за когото и да било”, обяснява психотерапевтът Детелина Стаменова, цитирана от Nova.
„Можем да кажем, че всички тези фрази – „Бият го, за да стане човек” или „И мен ме биха и станах човек” – са начин, по който всеки един от нас се опитва да оправдае момента, в който си изпусне нервите”, обяснява Мария Брестничка от Националната мрежа за децата.
„Възпитание и шамар не стоят в едно изречение”, добавя Стаменова.
Всяко второ дете в България е преживяло някаква форма на насилие. „Такива изследвания се правят от много години и винаги резултатите са скандално високи за България”, обяснява още психотерапевтът.
Според последни данни на УНИЦЕФ за 40% от родителите шамарите са основен метод за възпитание. Преди нас в Европейския съюз е само Румъния. А най-малко агресия срещу децата има в Швеция – около 2%.
На какво всъщност учи шамарът?
„На нищо. Шамарът ни учи да толерираме садизма”, смята Стаменова.
„Много голяма част от родителите – около две трети – докладват, че са използвали някога телесно наказание над децата си. За сметка на това обаче всички се чувстват виновни, гневни и изпитват срам след това”, подчертава Брестничка.