„'Невероятната съдба на Амели Пулен' е шедьовър, а 'Вода за цветята' е следващият ви такъв“ – признават смело пред известния френски режисьор Жан-Пиер Жьоне едни от първите зрители на премиерните прожекции на първата филмова адаптация на международния бестселър на френска сценаристка и писателка Валери Перен, дни преди българската публика да има възможност да се докосне до филма в рамките на тазгодишното издание на кино-литературния фестивал „Синелибри“.
Като голям почитател на творчеството на Жьоне, след като чух тези възторжени коментари, няма да ви лъжа – очакванията ми станаха повече от високи. Сливайки се с тълпата пред кино „Люмиер“, преди да заема мястото си пред големия екран, в главата ми прелиствах страница след страница, глава след глава от изключително пъстрия откъм емоции роман на Перен, който прочетох преди седмици на един дъх. Между тях изплуваха и безброй въпроси. Дали ще бъдат включени всички герои от историята? По какъв начин ще представят постоянните ретроспекции на главната героиня? Дали актьорите ще успеят да уловят деликатността, с която е описана една от най-тежките загуби за една майка – тази на нейното дете?
Снимка: Palomar
Всички те до един се изпариха още в първите минути след чудесно адаптираното начало на „Вода за цветята“ от сценариста Гийом Лоран, подчертано от типичната цветна кинематография на Жан-Пиер Жьоне, която сякаш увеличава с лупа всеки детайл, уловен от камерата. След „Градът на изгубените деца“, „Невероятната съдба на Амели Пулен“, „Най-дългия годеж“, „С куршум в главата“ и още много други продукции емблематичното дуо се завръща, за да ни покаже, че силните послания, подчертани от магията на киното, никога няма да излязат от мода дори в епохата на най-бурния технологичен напредък. Заедно с блестящо подбрания актьорски състав те „съживяват“ историята на Валери Перен с изключителна лекота, улавяйки цялата палитра от емоции, вплетени в нея. Те ни потапят в дълбините на душата на Виолет Трене – едно сираче, белязано от липсите в собствения си живот, което се опитва да даде на дъщеря си всичко, от което самата тя е била лишена.
Докато един ден светът ѝ не се преобръща на 180 градуса и тя осъзнава, че никога няма да види момичето си пораснало.
„Когато гледах филма за първи път, си казах: 'Да, тук емоцията е огромна'. Точно това, което винаги сме търсили да ни донесе киното. Всичко, което аз обичам в него. Аз съм мечтател, измислям истории, не съм режисьор. Жан-Пиер има способността да създава нещо наистина магическо на екрана. Когато гледам филма, напълно забравям, че аз съм този, който е написал диалозите. До такава степен ме омагьосва“, сподели самият Гийом Лоран, който пристигна у нас специално няколко часа преди премиерата на „Вода за цветята“. „Първоначалната идея беше историята да бъде адаптирана в минисериал и тогава отказах да се занимавам с проекта. Това беше първият път, в който отказвах на Жан-Пиер, но впоследствие, когато се роди идеята за филм, промених мнението си. Процесът на писане беше сравнително бърз“, добавя още той.
,,Нито един експресен влак, нито една таратайка, нито един кораб и дори самолет „Конкорд“ не може да ме отведе до ворховното щастие. Можеш да го направиш само ти.“ - това е едно от многото загаливя на главите от книгата, което няколко пъти предпочитах, впечатлена от прямотстта на френската писателка. Актисата Лейла Бекти, която е главната роля на Виолет, пресъдава с изклителна презиност точно тази сила на човекия дух или в случая силата на една жена, която избира да вярва, че ,,не можеш да бъдеш в мир с живота, ако не си в мир със смъртта“. След брилянтното си превъплъщение в „Мама и чудото на живота“, с което трогна хиляди зрители по света със своята органичност пред камерата, сега тя я разгръща още по-силно, приемайки предизвикателството на Жан-Пиер Жьоне. По мое мнение догодина тя отново ще се нареди сред претендентките за наградата за най-добра женска роля на френските „Оскари“ – наградите „Сезар“.
Снимка: Palomar
„Докато пишех сценария, няма да ви лъжа, си представях Одри Тоту в ролята на главната героиня. Тя обаче, както знаем, се оттегли от киното преди известно време. Така започнах да размишлявам кого мога да поканя за ролята и попаднах на Лейля.
Всяка нейна сълза във филма е истинска.
Тя има невероятен контрол над емоциите си. И двамата сме големи перфекционисти, което често създаваше искри по време на снимките и ме изкарваше от зоната ми на комфорт. Много ми хареса този процес на работа“, споделя Жан-Пиер Жьоне на една от първите си срещи с публиката във Франция. Той добавя, че една от причините да избере да екранизира книгата на Перен е свързана с пазителя на гробището, откъдето идват всички анекдоти в историята – именно там са погребани неговите баба и дядо. „В началото много се страхувах да снимам в и около гробищния парк. Дори имаше момент, в който се чудех дали да не се откажа по тази причина. После, в процеса на работа, се увлякох по естетиката, детайлите и всичко, което е отвън, и така се впуснах в това приключение“, казва той пред Radio du cinema.
Проектите на Жан-Пиер Жьоне са известни с фокуса си върху темата за даването и получаването на любов дори в най-трудните времена.
Снимка: Palomar
В романа тя е обрисувана с много музика и метафори. Във филмовата адаптация обаче тези елементи присъстват само отчасти, а цялостната картина е изградена през призмата на френския композитор Пиер Льофьовр. Той успява да улови с изключителна деликатност всеки вик на отчаяние или надежда, изразен по свой собствен начин от героите, пресъздадени от Лейла Бекти, Мелвил Пупо, Доминик Пиньон, Матиас Шонартс, Серджо Кастелито, Албан Леноар и останалите актьори. Лично аз дължа по-силното си емоционално преживяване от филмовата адаптация в сравнение с прочита на романа именно на неговите композиции.
„Общото между Амели и Виолет като героини е силното им желание да живеят. Амели е затворена в себе си и ѝ е трудно да се свързва с околните, докато Виолет е затворена в капана на една трагедия и е изправена пред риска да остане в нея или да продължи напред. Тя обаче избира да я преодолее и да възвърне вярата си в живота. Мисля, че с този филм отправяме послание за надежда. Това е важно и винаги е било част от киното – и трябва да продължи да бъде“, споделя Гийом Лоран.
На тръгване от тази невероятна вечер, която разтърси всяка клетка на моето същество, си припомних песента на Венсан Делерм, с която завършва романът на Валери Перен „Животът пред теб“: „Говори с лице, на петия етаж. Слушай там. Почувствай колко си жив, както другите преди, преди теб... пред теб“. Тогава си дадох сметка колко важно е да казваме на всички онези жени и мъже в живота ни, които са успели да предадат доброто нататък, едно голямо „браво“ за смелостта да изберат доброто пред злото и да продължат да виждат светлината сред тъмнината, колкото и трудно да им е било понякога. И най-вече – за това, че са се научили да бъдат „щедри с отсъствието си към онези, които не са разбрали важността на тяхното присъствие“.
Снимка: Palomar
Вижте сами какви уроци ще научите от екранизацията на „Вода за цветята“ – най-новото произведение на Жан-Пиер Жьоне и Гийом Лоран, което ще ви накара да настръхнете пред силата на човешкия дух. В него ще откриете любов, болка, страст – цялата палитра на един човешки живот. Онази, която ни променя по свой неповторим начин до последния ни дъх. Пълния график на прожекциите до края на фестивала „Синелибри“ можете да откриете ТУК.
