Ритуалите по Великден са изпълнени с разнообразна и дълбока духовна символика. Това не са просто церемонии – всяко действие напомня за едно или друго събитие, свързано с евангелския разказ за Възкресението на Спасителя. Или поне така е замислено да бъде. В нашата традиция обаче се преплитат вяра и суеверие. Къде е границата между нещата, които правим с истински смисъл и поверията, които сме възприели от поколения.
Всъщност, ако се замислим ще осъзнаем
колко дълбока символика има в дните около Великден.
На старобългарски „страст“ е „страдание“. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени „страстна седмица“.
Всеки ден от Страстната седмица е наречен велик, с изключение на Разпети Петък, и през всеки един от тях Църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното му дело на кръста.
Велики понеделник
Снимка: Pixabay
На този ден Исус влиза в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Тогава той ги изгонва, защото храмът е дом за молитва. В Евангелието се говори за проповедта на Исус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня. Текстовете, където са записани случките от този ден са в Матей 21:10-17, Марк 11:12-19; Лука 19:45-46.
Велики вторник
На Велики вторник Христос разказва няколко притчи и различни нравствени поучения на своите ученици. От свещените текстове (Матей 21:18-1 научаваме притчата за петте разумни и петте неразумни девици, притчата за талантите. Христос пророкува бъдещата съдба на Йерусалим - с опожаряването и разрушаването на Йерусалимския храм, както и изобличава фарисеите и главните свещеници, които се опитват да го хванат в думите му.
Велика сряда
Ден на покаяние, прошка и предателство. Матей 26:6-13 и Марк 14:3-9 ни разказват, че на този ден Христос е във Витания (предградие на Източен Йерусалим), в дома на фарисея Симон, където е посетен от покаяла се грешница. Католическата традиция в течение на дълго време я отъждествява с Мария Магдалина.
Тя помазва главата на Христос с много скъпо миро,
което е символичното му приготвяне за смъртта и погребението,
точно както древните евреи са помазвали агнето преди да го пренесат в жертва за греховете си.
Срещу това действие обаче учениците възнегодуват, а веднага след това е описана историята на предателството на Юда, който предава учителя си за 30 сребърника.
Велики четвъртък
Снимка: Wikipedia
Според еврейските вярвания денят завършва със залеза на Слънцето и тогава започва следващият ден. Така Велики четвъртък започва от сряда привечер. Същата вечер се провежда Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, затова тя се числи към Велики четвъртък. Това е деня на празника Пасха, когато се ядат безквасни хлябове.
В началото на вечерята
Христос измива краката на учениците си в знак на крайно смирение.
Тогава той им предава едно от най-свещените тайнства – причастието, като използва образите на хляба и виното като символи на тялото и кръвта му. След това Христос за пореден път предрича бъдещите събития – своята смърт и отричането на Петър.
След вечерята Исус с учениците си излиза и се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето на Христос.
Разпети петък
Снимка: Museum of Fine Arts – Hungarian National Gallery.
Това е денят, в който си припомняме страданията на Божия син. Не е ясно дали събитията след залавянето на Христос се случват преди или след полунощ. Хронологията им обаче е следната: Исус Христос е изправен на съд пред юдейския Синедрион. Понеже те нямат право да присъждат смъртни присъди на сутринта го изпращат на съд при римския наместник на провинция Юдея прокуратор Пилат Понтийски, а впоследствие и при Ирод Антипа – юдейски управител на областта Галилея. Макар те да не намират вина в Христос подтикваните от главните свещеници тълпи, крещящи „Разпни го!“, надделяват.
Исус е подиграван, бит и накрая осъден на смърт на кръст –
една от най-жестоките присъди по онова време.
Носейки сам дървения си кръст до мястото, наречено Голгота, Божият син е разпънат и умира за греховете на цялото човечество.
Разпети петък се смята за най-тъжният и тежък ден от Страстната седмица. Денят се възприема като време за размисъл.
Велика събота
За този ден Библейският разказ не ни дава много сведения. Събота е свещеният ден за юдеите и те не извършват никаква работа. След като в петък Исус е свален от кръста е погребан. В Матей 27:62-66 се разказва, че в събота главните свещеници отиват при Пилат, за да искат пред гроба да бъде сложена стража, в опит да предотвратят възкресението, което Исус предсказва.
Великден
Снимка: Catholic Family News
Смъртта е победена и гробът е празен! След най-отчаяния ден в историята на света следва най-светлият. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Исус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.
Тържествените процесии около църквите свидетелстват, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена от победата над смъртта.
В православната традиция, денят след Великден е обединен с неделята ѝ в продължаващо честване на празника и е известен, като Светъл понеделник, както и изобщо цялата седмица, започваща с него е наричана Светла седмица.
