Има истории, които не просто се разказват, а се преживяват като нещо митично, сякаш реалността, в която живеем, не е достатъчна, за да побере мащаба и влиянието им. Историята на Майкъл Джексън е точно такава - между светлината на прожекторите и сянката, която тя неизбежно хвърля върху Краля на попа. Филмът ,,Майкъл‘‘ е избрал да ни запознае с живота на една личност, която винаги се е лутала между етикета изпълнител и дете, което отказва да порасне, както и между отговорността да бъдеш нещо, което светът никога не спира да изисква от теб.
Снимка: IMDb
Още преди появата на първия трейлър помня, че всички бяха много очаровани от факта, че главната роля е поверена на неговия племенник Джафар Джексън, което е знак, че във филма ще има допълнителна автентичност. Точно така и стана, младият актьор се беше подготвил страхотно за ролята си, която не е обикновена имитация, а по-скоро те оставя с впечатлението, че гледаш някой, който напълно е разбрал и усвоил жестовете, енергията и присъствието на Краля на попа. Въпреки това филмът избра да спре с цялата откровеност дотук и сякаш съзнателно да остане в
безопасната зона на биографичните продукции.
‚,Майкъл‘‘ се справи страхотно в това да представи изцяло блестящото начало на кариерата на Джексън – успехите му от ранна детска възраст, напрежението между него и баща му, както и огромната роля, която семейството му е изиграло в това в какъв изпълнител и човек ще се превърне, когато порасне. Нещо обаче липсваше, сякаш на зрителите им беше показана продукция, посветена на една перфектна личност, безспорно – невероятно талантлива, но в същината си просто човешко същество. Искаше ми се да видя малко повече от личния живот на порасналия Джексън, извън кариерните му успехи и рекордите, които непрестанно е поставял.
Снимка: IMDb
Най-осезаемо това се усещаше в отсъствието на всякакви сцени, показващи че той е имал романтични връзки и почти символичното присъствие на култовия остров Невърленд - място, за което само се загатва, че ще се появи в бъдеще, но идеята за него никога не се разгръща напълно. Вместо това, във филма забелязах нещо друго, а именно темата за самотата. Заобиколен от своите фенове, голямо семейство и слава, сякаш Джексън остава вглъбен в себе си. Още като дете
той е използвал книгите и филмите като бягство
в моментите, когато баща му го е тормозел психически и физически. Точно тук идва и една от най-интересните ,,скрити‘‘ сюжетни линии - връзката на поп изпълнителя с Питър Пан, момчето, което никога не пораства. Това е героят, който постепенно се превръща в метафора за него самия със своята сянка, която води съвсем отделен живот.
Снимка: IMDb
Няма как това да е филм за Майкъл Джексън и в него да липсват едни от най-култовите песни на изпълнителя, като ,,Billy Jean“, ,,Bad“ и много други. Сцените, в които участват тези парчета, не бяха единствените впечатляващи. Много ми хареса моментът, когато Джексън и неговият мениджър Джон Бранка (Майлс Телър) успяха само с един разговор да променят музикалната индустрия завинаги, като накарат MTV да пуснат песента ,,Thriller“ в своя ефир. Това беше не само вълнуващ, но и исторически момент, защото в рамките на едва няколко минути, Джексън се превърна в първия чернокож изпълнител, чийто видеоклип се е появил в тази телевизия.
Снимка: IMDb
Няма как да не отбележа и противоречивите мнения, които се носят около филма още преди световната му премиера. Съпругата и дъщерята на Майкъл – Джанет и Парис Джексън, категорично са отказали да участват в проекта и са споделили, че той не го представя достоверно, а е създадена някаква идеализирана негова версия, която ще се хареса само на определени хора. Може би ще се окаже, че това е дългоочакваният филмов портрет на една звезда, която всички си мислят, че познават, но може би всъщност никой не разбира истински.
