Още от зората на човешката цивилизация изкуството е било средство за изразяване на идеи, емоции и критики към обществените норми. Обаче точно тази свобода на изразяване често се оказва неудобна за властта, религиозните институции и общоприетите правила за това кое е морално. През различните епохи множество произведения - картини, скулптури и филми, са били забранявани, укривани или подлагани на цензура още с появата си.
Въпреки това много от въпросните творби по-късно се превръщат в едни от най-значимите произведения в историята на изкуството. С вас ще разгледаме част от най-популярните примери за такива, които са попаднали под етикета ,,забранени‘‘, но с времето са оставили траен отпечатък върху културата и обществото.
,,13-те най-търсени мъже‘‘ – Анди Уорхол
През 1964 г. Анди Уорхол бил поканен на да участва в Световното изложение и за случая той трябвало да създаде нещо ,,свързано с Ню Йорк‘‘, което да бъде поставено върху фасадата на известния New York State Pavilion. Стенописът включвал уголемени снимки на затворници, заснети в полицейското управление при тяхното задържане. Само няколко часа след нейното поставяне работата на Уорхол предизвикала множество противоречиви мнения, особено от губернатор Нелсън Рокфелер, който смятал, че този стенопис обижда неговите гласоподаватели.
Снимка: The Andy Warhol Foundation for the Visual Arts
Проблемът бил, че произведението показвало снимки на мъже от италиански произход, от който по онова време били и голяма част от гражданите, подкрепящи губернатора. Следователно - стенописът бил закрит със сива боя едва 48 часа след поставянето си. Правителството изказало своите притеснения относно влиянието на снимките, но имало и множество причини за тяхното сваляне – например легални и недоволство на Уорхол от собствената му работа. Въпреки кратката си поява пред публиката - ,,13-те най-търсени мъже‘‘ станала предмет на много дискусии, свързани с цензурата, политическата чувствителност и артистичните прояви на Уорхол.
,,Статуята на мира‘‘ – Ким Сио Кюнг и Ким Еун Сънг
Изложението ,,The Aichi Triennale‘‘, посветено на историята на цензурата в Япония, се сблъскало по един много неприятен начин с иронията на съдбата. По време на изданието му през 2019 г. събитието се наложило да приключи само три дни, след като започнало поради множеството заплахи, отправени към неговите организатори. В центъра на целия конфликт била скулптурата ,,Статуята на мира‘‘, създадена от корейското дуо артисти Ким Сио Кюнг и Ким Еун Сънг.
Снимка: Museu de l’Art Prohibit
Скулптурата изобразявала така наречената ,,жена за утеха‘‘, една от многото жени от азиатски произход, които били насила принуждавани да станат сексуални робини от японската армия по време на Втората световна война. Пълното прекратяване на изложбата било вследствие на ,,историческо възмущение‘‘ от страна на кураторите, както и в отговор на множеството агресивни заплахи към музея, включително тази, че ще бъде запален. Инцидентът показал колко крехка е свободата на себеизразяване и насърчил много дебати за това каква е ролята на държавните служители, когато трябва да защитават различните възгледи на артистите.
,,Давид‘‘ – Микеланджело
Няма две мнения по въпроса, че скулптурата ,,Давид‘‘ на Микеланджело е едно от най-култовите произведения от ерата на италианския Ренесанс. Със своята височина от над 5 метра тази статуя е вдъхновявала множество студенти по изкуство и анатомия, които изучавали всеки неин най-малък детайл. Имало обаче един проблем, който се криел в нейната ,,прекомерна‘‘ голота. През вековете произведението на Микеланджело било цензурирано множество пъти поради голотата на скулптурата, която била смятана за неприлична, провокативна или дори изцяло несъвместима с обществените морални норми в даден период от историята.
Снимка: Firenze Made in Tuscany
Например още при създаването си през 16-ти век тя била обект на спекулации, а от Ватикана незабавно настоявали гениталиите на Давид да бъдат покрити със смокинови листа, за да не се виждат. Три века по-късно копие на статуята било подарено на кралица Виктория, която била толкова шокирана от явната голота на произведението, че поръчала то бъде покривано с листа, когато го посещавала. Не си мислете, че тези предразсъдъци и морални норми са останали далеч в миналото. Заради статуята на Давид през 2023 г. един училищен директор трябвало да подаде оставката, защото завел учениците си да видят нещо, което родителите определили като ,,порнографско‘‘.
,,Закуска на тревата‘‘ – Едуар Мане
През 1863 г. картината ,,Закуска на тревата‘‘ на Едуар Мане била критикувана и цензурирана от престижното арт събитие Paris Salon поради обвинения, че изобразявала по неуместен начин образа на голата нимфа. Работата на Мане била изключително значима за движенията реализъм и експресионизъм в западната история на изкуството, но изобразяването на гола женска фигура до напълно облечени мъже създало смут сред интелектуалците и аристократите във Франция по онова време.
Снимка: Wikipedia
Нейното изложение в Salon des Refusés изобщо не минало добре, имало много съмнения относно самата композиция и за това какви били истинските намерения на произведението на Мане. В днешно време картината ,,Закуска на тревата‘‘ се смята за истински шедьовър, но за жалост през 19-ти век не е могла да получи заслуженото внимание, а самият ѝ автор дълги години бил определян като ,,бунтар‘‘.
,,Портретите на Мао‘‘ – Анди Уорхол
През 2012 г. китайските власти забранили напълно публичното показване на произведението на Анди Уорхол, изобразяващо политика Мао Дзъдун по време на изложението ,,Andy Warhol: 15 Minutes Eternal‘‘ в Азия. Турнето, включващо над 300 култови произведения на артиста, предизвикало бурни реакции заради 10-те портрета на бившия китайски лидер, които били част от него.
Снимка: Artsy
Въпросната забрана разочаровала много директора на музея на Анди Уорхол – Ерик Шинър, който спомогнал за начина, по който известният артист е повлиял на китайското съвременно изкуство. Цензурата върху портретите на Мао повлияла на множество дискусии, свързани с изкуството, политиката и за това къде се пресичат различните културни символи.
