Според ABC News Агенцията за борба с наркотиците (DEA) се е включила в разследването на смъртта на Хейдън Пенетиър. Според TMZ DEA започва съвместна работа с полицейското управление в Грийнвил, Южна Каролина, и местната служба на съдебния лекар, предаде Variety.
Пенетиър почина в неделя вечерта на 36-годишна възраст. Официалната причина за смъртта все още не е установена. В мемоарите си от 2026 г. „This Is Me: A Reckoning“ актрисата разказва подробно за дългогодишната си борба със зависимостта от наркотици и алкохол. След като се разпространи новината за смъртта ѝ, в интернет заваляха посвещения от цял Холивуд. В сряда Джак Колман, който изигра ролята на баща ѝ в „Герои“, сподели емоционално посвещение в Instagram.
„Сърцето ми е разбито. Досега не можех да изразя мислите си с думи, а и те няма да бъдат достатъчни“, написа той. „Обичах Хейдън от първия ден на пилотния епизод на „Герои“ преди 20 години, когато тя се представи, като извика „татко“ и ме прегърна. От този ден нататък тя ме наричаше „татко“. Тя беше Хейдини, защото беше магьосница.“
Кристи Карлсън Романо, звездата от Disney Channel, която изигра ролята на Рен Стивънс в сериала „Евън Стивънс“ и озвучи главната героиня – тийнейджърката-шпионка – в „Ким Посибъл“, също сподели спомен за Пeнетиър в сряда. В есе за списание „Elle“ тя сравни травмата от детската слава с хроничната травматична енцефалопатия (CTE) – мозъчно заболяване, причинено от повтарящи се удари по главата.
„Бившият детски актьор се намира в категория, с която светът не знае как да се справи“, написа тя. „Ние сме деца, когато публиката иска да ни защити, професионалисти, когато индустрията иска да извлече печалба от нас, и разглезени знаменитости, когато в крайна сметка проявим симптоми, че сме били и двете… Ранната слава е като CTE. Не като диагноза. А като начин да мислим за повтарящите се удари. Сега разполагаме с терминология за младежкия спорт: протоколи, каски, родители, притеснени от сътресения на мозъка. Но почти нямаме терминология за това, което се случва, когато стресът, внимателното наблюдение, отхвърлянето, натискът от страна на възрастните и крахът на личния живот се превърнат в архитектурата на едно детство“.
