През 1974 г. сръбкинята и концептуален творец Марина Абрамович прави ужасяващ експеримент и едновременно създава скандална творба. В галерия в родния й Белград, Сърбия, тя поставя 72 артикула върху маса и приканва публиката да ги използва върху нея по какъвто начин намери за добре. Някои от елементите са безвредни, като малко зехтин и рози, четка за коса, например Други - не. Като
зареден пистолет с куршуми, брадва, вериги, трион.
“Бях готов да умра”, споделя Абрамович. След шест часа в тази перформативна акция, Абрамович си тръгва в кръв и сълзи, но жива. „Каква късметлийка съм“, казва тя с все още тежкия си английски акцент, докато се смее.
Пърформансът, който до голяма степен променя разбиранията за съвременно изкуство е Rhythm 0. Чрез него авторката му Марина Абрамович
решава да се представи за обект.
За целта инструктира публиката да използва реквизита върху нея, както пожелае, а тя поема пълна отговорност за последствията. В началото зрителите са по-скоро пасивни. С течение на времето обаче някои от тях прилагат и насилие, използвайки оставените предмети - режат кожата й, разкъсат дрехите й, забиват нож между краката й и т.н...Междувременно очите на Абрамович се пълнят със сълзи. Върху тялото й саизвършени и различни дребни сексуални посегателства.
Въпреки че не всички присъстващи в публиката взимат участие в тези ужасяващи действия, някои се намесват и се опитат да избършат сълзите на Марина. Независимо от това огромната динамика на груповата психология повлиява на хода на събитията, което улеснява хоратада загубят индивидуалния си морален компас в колективната анонимност.
Този проект се превръща в символ на безстрашието и издръжливостта на Марина Абрамович. Начинът, по койтотества прага на психическата и физическата си болка
до крайности, но и на нейното доверие в публиката. Когато изпълнението най-накрая приключва, тя излиза от пасивното си състояние и тръгва към зрителите. Реакцията им е повече от показателна - хората се страхуват да се изправят срещу нея и бързо тръгват да напускат изложбеното пространство. За Абрамович този опит оставя дълбоко влияние върху разбирането й за изкуството на пърформанса играниците на участието на публиката.
50 години по-късно Rhythm 0 ни кара да се замислим за враждебността, с която все още се сблъскват жените - постоянната заплаха от насилие и опасност и малтретирането на телата им от физически по-силните.
"Когато започнах в началото на 70-те, всички ми казваха, че съм луда", споделя Абрамович. „Това не е изкуство, не е нищо", са думи, с които тя често се сблъсква. Използвайки тялото като своя среда, Абрамович показва колко близо може да се доближи изкуството до живота.
До 14 юли тази година, музеят на модерното изкуство "Стеделийк" в Амстердам, Нидерландия, представя
ретроспективна изложба на изключителната Марина Абрамович,
включваща 60 произведения, много от тях за първи път ще бъдат показани в Холандия. Целият проект, разбира се, се случва в тясно сътрудничество с авторката. Изпълненията на живо се изпълняват от артисти,
обучени по „Метода Абрамович“.
Самата Марина вече не се включва в пърформанси. Много от включените в изложбата се представят от голи мъже и жени с идеята да се разчупи табуто около голатата. „Боди артът и пърформанс артът се появиха през 70-те години на миналия век по време на сексуалната революция, време, в което артистите и обикновените хора откриваха телата си, така че мисля, че това е просто едно наистина добро изживяване, в което да се потопите.“ казва Карън Арчи, куратор на изложбата в Нидерландия. "Абрамович се надява да привлече много млади хора с настоящата експозиция", се допълва в изявление.
