През 1955 г. 19-годишен стажант-учител от Италия пристига в Ланголен, Уелс, с баща си и малък хор, за да участва в ежегодния международен музикален фестивал Llangollen International Music Eisteddfod. Формацията се състои от аматьори и няма големи очаквания за успех, но групата от Модена заема първо място и променя хода на историята на пеенето, припомня BBC.
Този 19-годишен младеж е Лучано Павароти, който по-късно ще се превърне в един от най-известните тенори в света за всички времена. 40 години по-късно световноизвестният тенор се завръща в градчето в Денбишър, където всичко е започнало за него, и организира концерт. Сега записите от концерта от 1995 г. са издадени от звукозаписната компания Decca, за да отбележат
90-годишнината от рождението на Павароти и 70-годишнината от оригиналното събитие.
Пътуването до фестивала Павароти предприема заедно с баща си Фернандо, също тенор, чиято любов към музиката и операта означава, че младият Лучано е бил обграден от музика от раждането си. Той се вдъхновил да се присъедини към Фернандо в Corale Rossini, хорът, съставен от аматьори в родния му град Модена.
Николета Мантовани, вдовицата на Павароти, казва, че близките отношения между двамата са били допълнителна причина за важността на Ланголен за него.
„Още от дете пееше „La Donna e Mobile“ от операта „Риголето“ на Верди], защото казваше: „Баща ми е тенор, а аз съм малък тенор“. В съзнанието му е запечатана тази любов към операта. Тя винаги се слушаше у дома и дори по улиците, така че в известен смисъл беше като нашата попмузика днес“.
„Той говореше много за това, защото за него беше наистина значимо. Беше много млад, навършваше 20 години. Беше първото му пътуване в чужбина, така че беше нещо много вълнуващо“, изтъква още тя.
До 1968 г. той вече е изнасял концерти в Метрополитън Опера в Ню Йорк и се е
утвърдил като един от гигантите в света на операта.
За неспециалистите неговото възторжено изпълнение на „Nessun Dorma“ от „Турандот“ на Пучини, заедно с колегите му тенори Пласидо Доминго и Хосе Карерас на Световното първенство по футбол Italia '90, го утвърждава в популярната култура.
Завръщането в Ланголен през 1995 г. е по желание на самия Павароти, въпреки че са необходими няколко години преговори между Eisteddfod и неговите представители, за да се осъществи.
Николета пояснява: „Знам защо искаше да се върне. Беше наистина много важна годишнина. Беше толкова значима за него“. Павароти е поканен да бъде президент на фестивала за един ден и той се съгласява, но само ако може да го оглави заедно с баща си.
В речта си пред огромната тълпа той изтъква: „Когато ме питат кой е най-запомнящият се ден в живота ми, винаги отговарям, че е денят, в който спечелих този конкурс, защото бях с всичките си приятели.
На последвалия концерт Павароти отново се изявява заедно с Corale Rossini.
Освен 4500-те зрители в залата, още 3000 души гледат концерта на екран в Ланголен, а десетки хиляди присъстват на откритото излъчване на концерта в Суонзи.
В допълнение към концерта от 1995 г., новото издание, озаглавено „The Lost Concert (Live at Llangollen, 1995)“, включва два записа от оригиналното изпълнение на Corale Rossini от 1955 г.
„Радвам се, че Decca реши да включи първото участие през 1955 г. в този прекрасен нов запис, защото то беше изпълнено от много младия Лучано. Ако трябва да си представим първия път, когато чуваме Лучано, той е точно е там“, коментира Николета.
