Агнешка Холанд е сред най-значимите и обсъждани творци в съвременното европейско кино - режисьор с изключителна чувствителност и дълбока проницателност към света и човешката природа. В продължение на повече от половин век тя изгражда внушителна филмография, която завладява зрителите със своята ангажираност към социалните теми, с дълбоката си психологическа перспектива и със смелото изследване на болезнени исторически събития.
Нейното творчество е високо ценено по света - Холанд е носителка на отличия от Американската филмова академия, „Златен глобус“, както и от престижните фестивали в Кан, Берлин, Венеция и Сан Себастиан. Сред най-известните ѝ заглавия са „Провинциални актьори“, „Треска“, „Джули си отива у дома“, „Горчива реколта“, „Партитурите на Бетовен“, „Европа, Европа“, „В мрака“, „Мистър Джоунс“, „Шарлатанин“ и „Зелена граница“ - произведения, които я утвърждават като един от най-смелите и вдъхновяващи гласове във филмовата индустрия.
Снимка: Венета Паунова
Преди броени дни полската филмова и театрална режисьорка пристигна в България, за да представи най-новия си филм „Франц“, посветен на писателя Франц Кафка - икона на модернизма и един от най-значимите немскоезични автори на XX век -в рамките на 11-ия Международен кино-литературен фестивал „Синелибри“. В знак на признание за дългогодишната ѝ работа по превръщането на човешките истории в завладяващо кино, тя бе удостоена с почетната награда „Синелибри“ за цялостно творчество,
нареждайки се до творци като Иън Макюън, Фолкер Шльондорф и Иржи Менцел.
Призът ѝ бе връчен от голямата звезда на френската музика с български корени Силви Вартан по време на тържествената церемония по награждаването на 11-ия Международен кино-литературен фестивал в Зала 1 на НДК. В рамките на посещението си в България Холанд бе отличена и с почетната академична титла „Доктор хонорис кауза“ от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Биографичната драма „Франц“ на Агнешка Холанд е своеобразна калейдоскопична мозайка, обхващаща периода от раждането на Франц Кафка в Прага през XIX век до смъртта му в Берлин след края на Първата световна война. Холанд се запознава с творчеството му още като тийнейджър и признава, че го е възприемала като член на семейството, за когото би се грижила с удоволствие, докато учи в гимназия във Варшава. С годините интересът ѝ към творбите му се задълбочава и тя продължава да ги изучава по време на обучението си в Академията за сценични изкуства в Прага, когато е арестувана и за кратко лежи в затвора заради подкрепата си за дисидентското движение по време на Пражката пролет.
Снимка:„Синелибри“
„Как виждах неговите разкази тогава и днес няма особена разлика. Реалността, която той описва, винаги съм я усещала като много истинска и винаги е успявала да ми отвори очите по редица въпроси, които съм си задавала през годините. Днес тя е още по-близка до съвременния ни свят, повече отколкото реалността, на която бях свидетел преди 20 години – което за мен не е добър знак“, сподели госпожа Холанд часове след премиерата на „Франц“, на която тя имаше възможността да разговаря с българската публика и да чуе впечатленията ѝ.
Наситена с фантазия, хумор и болка, новата продукция на полския режисьор е ключ към вътрешния свят на един човек, чиито творби изразяват идеята за екзистенциална тревожност и който векове след смъртта си остава огледало на най-съкровените ни страхове и желания. Филмът изследва размислите на писателя относно тоталитаризма, ограниченията на семейството, невъзможността за пълноценно общуване, фатализма и песимизма за бъдещето на човечеството - теми, които остават актуални и в наши дни.
„Много млади хора ми пишат в социалните мрежи, че се припознават в образа на Кафка,
представен във филма – на когото му е изключително трудно да се впише в обществото, отвратен от изкривените ценности, които погубват човешката природа“, сподели ми Холанд, като добави още, че според нея само зрителите с богата обща култура и познания за творчеството на немския писател биха могли напълно да разберат посланията, закодирани в нейния нов проект.
Снимка:„Синелибри“
„Франц“ проследява живота на Кафка – от детските му години в Прага до преждевременната му смърт в Австрия след Първата световна война. Филмът поставя на фокус съзряването му под влиянието на авторитарния му баща, приятелство му с Макс Брод и сложните му любовни отношения с Феличе Бауер и Милена Йесенска. Холанд преплита всички тези сцени от миналото със съвременни кадри от същите места, свързани с живота му, където днес хиляди туристи от цял свят се редят на дълги опашки, за да научат повече за него.
„Много хора сравняват Европейския съюз с Австро-Унгарската империя, затова се опитах да съпоставя двете епохи.
В момента в целия свят наблюдаваме една мащабна финансова и политическа криза, и това ни кара да мислим, че сме на прага на трета световна война. Сигурна съм, че идват много турбуленции, които ще променят представата ни за институциите драстично“ – обясни ми полският режисьор, коментирайки своето режисьорско решение, което определено засилва емоционалната наситеност на филма.
Относно подготовката по новия си проект, Агнешка Холанд ми призна, че процесът по адаптацията на житейската история на немския автор е бил изключително труден. „Да успея да балансирам между интелектуалния и психологическия аспект на биографията на Кафка беше голямо предизвикателство за мен. Радвам се, че актьорите веднага разбраха и поеха в посоката, която исках да следвам. Те изградиха дълбока връзка със своите герои по време на снимките, и това определено допринася за крайния резултат на филма“ – отбеляза тя.
Снимка: „Синелибри“
„Като зрител, най-силно ме впечатли сцената с фокус върху „разбирането на стойността на думите“. Това споделих развълнувано малко след премиерата на госпожа Холанд и тя ми отвърна, че за съжаление вече не вярва в тях. „Трябва да намерим начин как да си проправим път един към друг и да излезем от нашите собствени балони, в които се самонапъхваме всекидневно, преди изкуственият интелект да ни убие“ – каза ми тя, добавяйки, че според нея, за да се случи тази промяна,
изкуството играе важна роля и е едно от малкото неща, които могат да преобърнат света на 160 градуса.
Агнешка Холанд ми разказа и за първия си досег с литературата. Тя ми сподели, че в тийнейджърските си години е била дълбоко впечатлена не само от Франц Кафка, но и от творчеството на Антон Чехов и Томас Ман – автори, които по-късно оставят осезаем отпечатък върху нейния режисьорски почерк. В разговора ни Холанд спомена и Артюр Рембо, изигран от Леонардо ди Каприо в нейния филм „Total Eclipse“. „Възприемах го като свой брат, когато бях на шестнадесет“ – призна ми тя с топла усмивка.
Полската режисьорка ми разкри повече за новия си проект, по който работи в момента – озаглавен „Заешка градина“, посветен на полския писател и оцелял от Холокоста Йежи Косински, когото Холанд среща само ден преди той да посегне на живота си. „Този филм няма нищо общо с този за Кафка - двамата писатели имат сходни черти, но съдбите и реакциите им са изключително различни“, отбеляза тя и добави, че
основният въпрос, който поставя „Заешка градина“, е: „Способни ли сме да се излекуваме от травмите на детството?“
Снимка: „Синелибри“
„Когато започнах да се занимавам с кино, за мен то беше като цяла вселена. Днес ролята му намалява с развитието на технологиите и според мен е много важно да намерим начин не просто да опитваме да манипулираме алгоритмите чрез визуалното изкуство, а как да го използваме за по-лични послания“, каза ми госпожа Холанд, малко преди да признае, че все по-често се допитва по тази тема до своята дъщеря, която също е режисьор.
„Катажина снима немалко филми в България за Amazon и е имала шанс много повече да опознае страната от мен“,
добави тя, като отбеляза, че двете са станали феномен на фестивала в Сан Себастиан – селектирани за първи път в едно издание като майка и дъщеря с два различни филма.
Месец преди рождения си ден Агнешка Холанд ми призна, че вече е получила своя подарък – срещата с изключителни артисти като Силви Вартан, Тони Сервило, Сергей Лозница и много други в рамките на тазгодишното издание на фестивала „Синелибри“. „Толкова много комплименти чух, беше изключително приятно за мен да разговарям с тези хора“, сподели тя с усмивка, изпращайки ме с пожелание за нови срещи.
