„Заглавието на една песен или албум винаги трябва да бъде кратко и, ако може, да носи някакво послание“, сподели ми в края на миналото лято певицата Ирина Флорин. Докато подготвям новия си плейлист за поредното дълго пътуване, забелязвам, че голяма част от музикантите не споделят нейното мнение. Дори напротив – сред някои изпълнители сякаш съществува негласно състезание кой ще измисли най-дългото заглавие. Истината е, че много от тях са достигали челни позиции в световните класации и продължават да бъдат сред най-коментираните в музикалния бизнес. Те доказват, че дори заглавие, което трудно се побира на един ред, не е пречка то да се превърне в хит. В тази статия съм ви подбрала някои от тези обемни музикални шедьоври – малък списък, който може да се превърне в чудесен саундтрак за дългите ви разходки край морския бряг или за късните часове след топъл работен ден на път към дома.
Chumbawamba - „The Boy Bands Have Won...“
Започваме с най-дългото заглавие, записано дори в Книгата на рекордите на Гинес – цели 156 думи или 865 знака. То е на британската музикална група Chumbawamba и е издадено през 2008 г. Пълното заглавие на албума гласи: „Момчешките групи са взели превес, както и всички имитатори, трибют групи и продуценти на телевизионни шоута за таланти, ако позволим на нашата култура да бъде оформена от подражание – било то поради липса на идеи или поради прекомерно уважение.
Никога не трябва да се опитвате да замразите културата във времето.
Това, което можете да направите, е да я рециклирате. Вземете пухеното яке на по-големия си брат и го прекройте така, че да стане ваше. Но не повтаряйте просто творческата история, нито третирайте изкуството, музиката и литературата като нещо неподвижно, недосегаемо и съхранявано зад стъкло. Хората, които се опитват да „съхранят“ някаква конкретна форма на музика – подобно на имитаторите и кавър групите – ѝ правят най-голямата възможна услуга, защото единственото нещо, което можете да направите на музиката, за да ѝ навредите, е да не я променяте, да не я направите своя. Защото тогава тя умира. Тогава всичко свършва. Тогава всичко свършва и момчешките групи са победили.“
Фиона Епъл - „When the Pawn...“
Това е вторият студиен албум на американската певица и авторка на песни, носителка на награда „Грами“, Фиона Епъл, издаден през 1999 г. Заглавието му е съставено от 444 знака и представлява своеобразно послание за силата на човешкия дух, увереността и способността да се справяме с трудностите. То гласи: „Когато пешката се сблъска с конфликтите, тя мисли като крал; това, което знае, нанася ударите, когато се впусне в битката, и ще спечели всичко още преди да влезе на ринга.
Няма кого да разбиеш, когато умът ти е твоята сила.
Затова, когато си сам, дръж се за ръката си и помни, че дълбочината е най-великата от височините; и ако знаеш къде стоиш, тогава ще знаеш къде да се приземиш, а ако паднеш, няма да има значение, защото знаеш, че си прав.“
Марни Стърн - „Това е то...“
„Това е то, аз съм то, ти си то, онова също е то, той е то, тя е то, то е то, а онова е онова“ е вторият студиен албум на американската изпълнителка Марни Стърн, издаден през 2008 г. Необичайно дългото заглавие е вдъхновено от цитат на философа и писател Алън Уотс от книгата му „За табуто да знаеш кой си“ (1966 г.). Самият Уотс заимства фразата от книгата „Бардът и арфистът“ на американския поет Джеймс Броутън, който по-късно я използва и в своя арт филм „Това е то“.
След издаването си албумът получава признанието „Best New Music“ от Pitchfork
и заема 44-то място в класацията „50-те най-добри албума на 2008 г.“ на изданието. Впоследствие Стърн го популяризира с мащабно турне в Европа и САЩ заедно с бившия китарист на U.S. Maple Марк Шипи, басиста Малия Джеймс и различни барабанисти.
Bring Me The Horizon - „There Is A Hell...“
„Адът съществува, повярвайте ми, видял съм го. Раят също съществува, нека си остане тайна.“ е третият студиен албум на британската рок група Bring Me the Horizon, издаден през 2010 г. В него музикантите надграждат предишното си звучене, като се придържат към метълкора, но включват и симфонични, индустриални и електронни влияния, чисти вокали и хорови семпли.
Заглавието е заимствано от първата песен в албума, в която фразата се повтаря многократно.
„There Is a Hell...“ получава изключително положителни отзиви от музикалните критици, които оценяват високо музикалността, текстовете, експерименталния подход и по-зрелия стил на групата в сравнение с предишните им проекти. Това е и единственият албум на Bring Me the Horizon с участието на ритъм китариста Йона Вайнхофен, който напуска групата през януари 2013 г.
Дейвид Боуи - „The Rise and Fall of...“
„Възходът и падението на Зиги Стардъст и паяците от Марс“ е петият студиен албум на английския музикант Дейвид Бауи, издаден през 1972 г. във Великобритания от RCA Records.
Определян като концептуален албум и рок опера, проектът разказва историята на алтер егото на Бауи – Зиги Стардъст, измислена андрогинна и бисексуална рок звезда, изпратена на Земята като своеобразен спасител на човечеството пред лицето на наближаваща апокалиптична катастрофа.
С времето „Зиги Стардъст“ се утвърждава като един от най-значимите албуми в кариерата на Бауи
и редовно присъства в класации на най-великите музикални проекти на всички времена. Певецът дори разработва идея за мюзикъл по негов мотив, но проектът така и не е реализиран. Част от идеиите по-късно намират място в албума „Диамантени кучета“ (1974).
През годините „Зиги Стардъст“ е преиздаван многократно, а през 2012 г. е ремастериран по повод 40-годишнината от излизането му. През 2017 г. албумът е включен в Националния регистър на звукозаписите на Библиотеката на Конгреса на САЩ като произведение с „културно, историческо или естетическо значение“.
the 1975 - „I Like It When You Sleep...“
„Харесва ми, когато спиш, защото си толкова красива, а дори не подозираш за това“ е вторият студиен албум на английската група The 1975, издаден през 2016 г. Още през 2014 г. фронтменът Матю Хили започва да публикува загадъчни туитове с откъси от текстовете на предстоящия албум, а година по-късно разкрива и неговото заглавие. След като профилите на групата в социалните мрежи са изтрити и по-късно възстановени с нова визуална идентичност, The 1975 официално обявяват албума през септември 2015 г.
Албумът заема шесто място в класацията на NME за най-добрите албуми на десетилетието.
Впоследствие Stereogum, Pitchfork и Billboard го поставят съответно на 61-во, 161-во и 82-ро място в своите класации. „I Like It When You Sleep...“ е включен от издания като Pitchfork, Rolling Stone и The Guardian сред най-добрите музикални проекти на 2016 г. Освен положителните оценки от критиците, той постига и значителен търговски успех, като оглавява класациите във Великобритания и САЩ. Бокс сетът му получава и номинация за „Грами“.
Лана Дел Рей - „Did you know...“
„Знаете ли, че има тунел под Оушън Булевард“ е деветият студиен албум на американската певица и авторка на песни Лана Дел Рей. Самата изпълнителка определя създаването му като „напълно без усилие“, като споделя, че е искала музиката да носи „духовен елемент“.
Дел Рей продуцира албума заедно с дългогодишните си сътрудници Джак Антоноф, Майк Хермоса, Дрю Ериксън, Зак Доус и Бенджи. В проекта участват и редица гост-изпълнители, сред които Джон Батист, SYML, Riopy, Father John Misty, Bleachers и Томи Дженезис.
Проектът е сред най-високо оценените музикални проекти на 2023 г. и получава две номинации за наградите „Грами“
– за албум на годината и за най-добър алтернативен музикален албум. В търговско отношение също постига сериозен успех, като оглавява класациите в осем държави и влиза в топ 5 на повече от 20 пазара. В САЩ достига третото място в Billboard 200.
Charli XCX - „Brat and It's Completely...“
„Брат“ и „Това е съвсем различно, но все пак си остава „Брат“ е първият ремикс албум на британската певица Charli XCX, издаден на 11 октомври 2024 г. от Atlantic Records. Той включва ремикси на 17 от 18-те песни от делукс версията на шестия студиен албум на изпълнителката „Brat“ (2024), както и оригиналните композиции, превръщайки го в своеобразен двоен албум.
Проектът получава положителни отзиви от музикалните критици заради нестандартния си подход и новите интерпретации на песните. Парчето „Guess“ с участието на Били Айлиш
получава номинация за награда „Грами“ в категорията за най-добро поп дуо/групово изпълнение.
Самата Charli XCX определя албума като възможност да изследва „безкрайните възможности на денс музиката“. Според нея една завършена песен може да има множество различни версии и да се превърне в основа за нови творчески идеи. „Защо просто да кажеш: „Това е албумът и е готов?“, коментира пред Pitchfork певицата, обяснявайки защо е решила да преосмисли песните от „Brat“.
Arctic Monkeys - „Whatever people say...“
„Каквото и да казват хората, че съм, точно това не съм“ е дебютният студиен албум на английската рок група Arctic Monkeys, издаден през 2006 г. Това е единственият музикален проект на групата с участието на басиста Анди Никълсън, който напуска малко след премиерата.
Албумът се превръща в най-бързо продавания дебют в историята на британската музика,
с над 360 000 продадени копия само през първата седмица. По-късно получава осемкратно платинен сертификат от Британската фонографска индустрия (BPI). В САЩ той се нарежда на второ място сред най-бързо продаваните дебютни албуми на независими лейбъли и е сертифициран като платинен от Американската асоциация на звукозаписната индустрия (RIAA) за продажби от над 1 милион копия.
