„Берлинале” е място за артистично изследване и забавление. Той е един от най-големите публични филмови фестивали в света, привличащ десетки хиляди посетители от цял свят всяка година. В неговите рамки се прожектират над 200 филма от всички жанрове, продължителност и формати. В целия спектър от игрални филми до документални форми и артистични експерименти, публиката е поканена да се срещне с силно контрастиращи среди, начини на живот и нагласи, да подложи на изпитание собствените си преценки и предразсъдъци и да съживи опита си.
Как започва всичко?
Снимка: ullstein bild
Първият Международен фестивал в Берлин започва на 6 юни 1951 г. с прожекция на филма „Ребека“ на Алфред Хичкок в кино „Титания-Паласт“. Въпреки че филмът е от 1940 г., за германците това е празнична премиера и те посрещат с ентусиазъм главната звезда на филма Джоан Фонтейн. По това време градът, разрушен по време на Втората световна война, все още бил в руини, а разделеният Берлин - на предната линия на Студената война. Новият филмов фестивал има за цел не само да внесе малко блясък в западногерманския град, но и да служи като „витрина на свободния свят“ в град, разположен в границите на Източна Германия.
Основателят на фестивала има нацистко минало
Сред хората, които инициират проекта, са офицерът по киното на американската военна администрация Оскар Мартай (1922-1995) и юристът и историк на киното Алфред Бауер (1911-1986) – който впоследствие заема поста директор на фестивала през голяма част от годините на Студената война.
През 202 г. Die Zeit разкрива, че Бауер всъщност е бил високопоставен филмов служител при нацистите, който е работил за легитимизирането на режима, предаде DW. Последващо проучване установява, че е успял да убеди разпитващите по време на следвоенния процес на денацификация, че въпреки бил убеден демократ и противник на нацистите.
Геополитическо напрежение
Снимка: Gert Schütz/akg-images/picture-alliance
Напрежението от Студената война, което се разгръща в града, неизбежно се отразява и на Берлинския филмов фестивал. Третият „Берлинале” започва на 18 юни 1953 г., само ден след насилственото потушаване на работническото въстание в комунистическа Източна Германия. Граничните сектори са затворени и публиката е значително по-малка. Междувременно Западен Берлин не знае как да реагира, когато един от най-големите гости на фестивала през тази година, Гари Купър, критикува разследванията на комунисти в САЩ.
Към петата си година, с увеличен бюджет за реклама - плакати, рекламиращи филмовия фестивал, са поставени на видно място близо до границата с Източен Берлин. Въпреки това от 1962 г.
източногерманските посетители вече не могат да присъстват свободно на прожекциите,
тъй като Берлинската стена, издигната през август предходната година, окончателно финализира разделението на града.
Организаторите на „Берлинале” все пак се опитват да поддържат връзка с жителите на Източен Берлин, като създават така наречения „телевизионен мост” за фестивала през 1963 г., който предава част от програмата на екрани от другата страна на стената.
Може би най-важният политически скандал на фестивала обаче не е предизвикан от събитията в Берлин, а беше свързан с един от конфликтите по време на Студената война. През 1970 г. в конкурса участва западногерманският антивоенен филм „О.К.“ на режисьора Михаел Верховен, който разказва историята на виетнамско момиче, изнасилено и убито от четирима американски войници.
Председател на журито през тази година е режисьорът и оператор Джордж Стивънс, който като американски войник по време на Втората световна война е участвал в освобождаването на концентрационния лагер Дахау. Той отказва да допусне в конкурса германски филм, в който американците са обвинени в военни престъпления, но не всички членове на журито са съгласни с него.
Журито се разпуска и конкурсът приключва без да бъдат връчени награди през тази година.
В началото не е ясно дали фестивалът ще се проведе отново.
Подобно на това, друг филм за войната във Виетнам предизвиква протести от страна на Съветския съюз през 1979 г., който счита филма „Ловецът на елени“ на американския режисьор Майкъл Чимино за „обида към виетнамския народ“. Тогава комунистическите държави се оттеглят от фестивала. Въпреки напускането на кубинците, източногерманците, унгарците, българите, поляците и чехословаците и оставката на двама от членовете на журито, фестивалът успява да продължи. Необходима е медиация, за да се убедят страните от Източния блок да се върнат на фестивала през следващата година.
Снимка: Deutsche Kinamathek/ H. Koster
Непредвиденото падане на Берлинската стена
Десетилетие по-късно, на 9 ноември 1989 г., тогавашният директор на „Берлинале” Мориц де Хаделн предлага на Източногерманското филмово бюро програмата на фестивала да бъде прожектирана едновременно в Източен и Западен Берлин.
Вечерта на същия ден пресконференция на ГДР води до падането на Берлинската стена.
„Берлинале” 1990 се провежда и в двете части на града – символично събитие, което обаче изисква сложна организация, тъй като новообединеният Берлин все още се управлява от отделни власти. Дори след като преодолява предизвикателствата на дипломацията по време на Студената война, „Берлинале” гордо запазва репутацията си на най-„политическия” от големите европейски филмови фестивали.
„Берлинале” 2026 – една по-различна година?
Ръководството на Берлинския международен филмов фестивал разпространи официална позиция след нарастващото напрежение и критики към участници в тазгодишното издание. В изявление директорката на фестивала Триша Тътъл говори за „медийна буря“, която е засенчила част от случващото се на „Берлинале”.
Повод за реакцията стават въпроси към членовете на журито по време на откриващата пресконференция, свързани с войната в Газа. Председателят на журито Вим Вендерс заяви:
„Киното трябва да остане извън пряката политическа конфронтация.
Филмите са алтернатива на политиката, а не нейно средство“. Индийската писателка и активистка Арундхати Рой впоследствие се оттегли от „Берлинале” в знак на протест срещу изказванията на журито. Тя ги определи като „нечувани“ и „шокиращи“.
В изявлението на организаторите се казва още, че тазгодишната програма включва 278 филма с различни гледни точки. Сред тях има заглавия, посветени на
геноцид, сексуално насилие по време на война, корупция, патриархално насилие,
колониализъм и злоупотреба с държавна власт. Част от участващите режисьори са преживели насилие, репресии или изгнание, а някои рискуват затвор или дори живота си заради работата и публичните си позиции.
„Те идват в Берлин и споделят творбите си с кураж. Това се случва сега. Правим ли достатъчно, за да бъдат чути?“ – пита Тътъл, цитирана от „Булевард България”. Тя е категорична, че не вярва да има режисьор в програмата, който да е безразличен към случващото се по света – от Газа и Западния бряг, през Демократична република Конго, Судан, Иран и Украйна, до Минеаполис и редица други места, белязани от страдание.
Ръководството на „Берлинале” подчертава, че артистите са свободни да упражняват правото си на свободно изразяване по начин, който изберат. От тях не бива да се очаква да коментират всяка политическа тема или практиките на фестивала, върху които нямат контрол.
Българските филми на „Берлинале” 2026
Три филма с българско участие ще бъдат представени на 76-ото издание на „Берлинале”. Румънско-българската продукция „Атлас на Вселената“ е селектирана в програмата Generation Kplus. „Lust“ е вторият пълнометражен филм на Ралица Петрова и ще бъде представен в секция „Форум“. Паралелно с филмовите селекции младата българска аниматорка и поетеса Анастасия Стоева е сред участниците в програмата Berlinale Talents. „Нина Роза” пък попадна в състезателната селекция на фестивала.
„Lust“ на Ралица Петрова разказва историята на Лилиан, психолог в затвор, чийто живот е подчинен на строг самоконтрол. След смъртта на баща си, когото не е познавала, тя се завръща в родния си град, където неочаквано пътуване я изправя срещу скръбта и дълго потискани желани.
„Атлас на Вселената“ е румънско-българска копродукция. От българска страна продуцент е Screening Emotions. Историята проследява 10-годишния Филип, който по погрешка купува две обувки за десния крак и тръгва на пътешествие из провинцията в търсене на липсващата лява, което го отвежда в
свят на границата между реалността и въображението.
Поетично размишление върху изкуството, изгнанието, родителството и наследството пък е драмата „Нина Роза“ - копродукция на България, Канада, Италия и Белгия, режисирана от Женвиев Дулуд дьо Сел. Заглавието проследява срещата между миналото и настоящето през историята на едно семейство, разделено между България и Канада, предаде БТА.
Порасналата дъщеря Роза, или Роуз, се връща при баща си Михаил - арт куратор в Монреал, напуснал родината след лична загуба. Напрежението помежду им разкрива различията в езика, паметта и усещането за принадлежност. По-късно професионален ангажимент отвежда Михаил в българско село, където той трябва да се срещне с осемгодишната Нина - дете, чиито картини предизвикват интерес извън границите на страната. Срещата с нея и с местната среда постепенно го изправя пред собственото му минало и прекъснатите връзки със семейството. В ролите може да видим актьорите Галин Стоев, Мишел Цончев, Екатерина и София Станини, Николай Мутафчиев, Цветан Тодоров, Елена Атанасова, Светлана Янчева и други.
Припомняме, че кинофестивалът „Берлинале” ще се проведе в периода 12 - 22 февруари 2026 г. Големите награди ще бъдат раздадени по време на церемония на 21 февруари.
