Тази година сценичните изкуства ще разполагат с бюджет, който е с близо 100 млн. лв. по-малък от изразходваните през 2024 г. средства, става ясно от посочените данни в официалните документи на Министерството на културата. През 2024 г. бюджетът на Министерството на културата за сценични изкуства е бил увеличен от 155 млн. лв. на 204 млн. лв. – около 50% от общия бюджет на Министерството на културата. С осигуряването на допълнителни средства през миналата година са разплатени разходи за сферата на сценичните изкуства в размер на 267 млн. лв.
В официално заявление в сайта на Министерството на културата, както и в личните си профили във Фейсбук и Инстаграм, министър Мариан Бачев заяви, че
бюджетът за сценични изкуства през 2025 г. е увеличен спрямо предходната година с 6 милиона лева –
от 159 млн. лв. през 2024 г. на 165 млн. лв. през 2025 г. Разликата между изразходваните през 2024 г. и предвидените за 2025 г. средства е 98 млн. лв.
На 30 май, петък, институциите в сферата на сценичните изкуства са получили уведомление от Министерство на културата, че ще получат средства в размер на 71% от миналогодишните им бюджети. Това се потвърждава както от директори на театри като директора на Габровския драматичен театър Петко Койчев и директорката на Драматично-кукления театър в Силистра Златина Станева, така и от официално изявление на Асоциацията на работодателите в театралната област (АРТО) и Съюза на артистите в България (САБ).
Според АРТО, това е в остър контраст с досегашната практика и с указанията в писмото на Министерство на културата от миналата година. Директорите досега са формирали своите бюджети на база 100% изпълнение, както е било валидно в предходните години, и получаването на различно структурирани планови бюджети в средата на годината заплашва сектора с колапс, заявяват работодателите.
От Съюза на артистите в България заявяват, че са наясно с кризата в сценичните изкуства и са предупредили за нея. „Съюзът на артистите в България предупреди за предстоящата криза във финансирането на сценичните изкуства още на 10 април в открита позиция към Министерството на културата. Тогава критиките към САБ бяха, че е твърде рано за такива тежки думи. Предпочитаме да бъдем обективни твърде рано, отколкото когато е прекалено късно“, се казва в изявление на САБ.
Силистренският театър вече обяви, че пуска предсрочно в отпуск целия си щатен състав, затваря сезона по-рано от предвиденото и ще редуцира програмата си за следващия сезон. На 18 юни е било последното представление в Силистра за сезон 2024/2025. Решението на ръководството е било публикувано в социалните мрежи, но след среща на директорката с министър Мариан Бачев е изтрито.
В интервю за bTV Златина Станева впоследствие заявява, че са ù обещани допълнителни средства, чийто размер ще се уточнява в бъдеще. Във Фейсбук страницата на театъра вчера е публикувано съобщение, че през септември в Драматично-куклен театър – Силистра ще се проведе второто издание на Режисьорска борса – среща на куклени режисьори с директори на държавни, общински и частни театри и продуценти на театрални събития.
Габровският театър също не крие, че изпитва затруднения. Пред местни медии директорът му Петко Койчев заявява, че
предвиденият от Министерството на културата бюджет е достатъчен за театъра само до края на май,
тоест – вече е изразходван. Той изразява и опасения, че Габровският театър може да спре да работи.
Около 800 хиляди лева е разполагаемото финансиране за Габровския драматичен театър за 2025-а, а са необходими още толкова, уточнява Койчев. Тази бюджетна аномалия е следствие и от непълното финансиране на полагаемите субсидии от миналата година.
В съобщението на Министерството на културата и на Мариан Бачев се казва, че театрите трябва да са по-дисциплинирани и се обещава повече сигурност през 2026 г. „Работим по адаптиране на Методиката за финансиране спрямо актуалната ситуация, за да може с Бюджет 2026 да осигурим много повече сигурност и предвидимост“, се казва в позицията на министерството.
„Що се отнася до изискването за спазване на финансова дисциплина от ръководителите на културните институти, това също е форма на подкрепа. Всеки културен институт има правото, но и задължението да планира разходите си в рамките на утвърдения си бюджет. Това е гаранция за предвидимост, устойчивост и справедливост.
Защото когато някой харчи без реалистично планиране, цената се плаща от всички“.