Знаехте ли, че първичните емоционални човешки реакции траят едва 90 секунди? Невролог открива, че когато се задейства такава, мозъкът ни освобождава неврохимикали, които могат да предизвикат сърцебиене и тежест („пеперуди”) в стомаха. Ако „симптомите” на този биологичен процес бъдат проследени през призмата на човешките отношения, то със сигурност първоначалната диагноза, за която бих си помислила аз, е влюбване. Разбира се, това красиво чувство трае много по-дълго от 90 секунди, което е поредната реакция на тялото ни към непознатото до момента усещане. Припомняйки си за усмивката на любимия човек, дълбочината на очите му, шегите, първата среща, целувка или прегръдка, несъзнателно увеличаваме това време с часове, дни, месеци а понякога и години. Означава ли това, че в даден момент любовта се превръща в непреходна емоция, или всяко чувство има своето красиво начало и неизбежен край? Отговорът търси постановката „Деветдесет” на Младежки театър „Николай Бинев” с режисьор проф. Ивайло Христов.
Снимка: Гергана Дамянова
Интимната обстановка на Камерната сцена и вече добре познатата ни от „Чест” химия между Кристина Янева и Владимир Карамазов, дават сериозна заявка премиерното представление да се превърне в едно от най-предпочитаните през този театрален сезон. То разглежда в дълбочина отношенията между двама бивши съпрузи – реставраторката Изабел и актьорът Уилям.
Двамата разполагат само с 90 минути, в които да се сбогуват
или преценят, че все още изпитват чувства един към друг. Първоначално целта им изглежда така недостижима…точно като слънцето, което някога са търсели и откривали в погледа на другия. В крайна сметка обаче се оказва, че час и половина е напълно достатъчен, за да преживее човек отново голямата любов и най-силната болка в живота си.
Снимка: Гергана Дамянова
Тематиката на пиесата, създадена от австралийката Джоана Мъри-Смит, заблуждава, че публиката ще стане свидетел на тежка драматургия, в коята смехът и щастието са един най-обикновен мираж. Това далеч не е така – те са съвсем истински, макар и тлеещи в миналото и спомените.
Чрез почти постоянна ретроспектива все пак успяваме да надзърнем в онези години,
в които Изабел е начетена студентка с хаплив език, а Уилям – преподавател с високо его. Може би именно тези техни качества, съчетани с бунтарството, артистичните им и освободени характери, са „запалили фитила” на една любов, която може и да не е като тази от приказките, но пък това само по себе си я прави още по-очарователна.
Снимка: Гергана Дамянова
Повечето хора сме свикнали да се стремим към перфекционизъм, когато търсим своята половинка в живота. Жените от години се оглеждат за „принца на бял кон”, а мъжете- знам ли…може би за своята Пепеляшка. Нереалистичните очаквания, около които изграждаме своите представи за света, често ни пречат да осъзнаем нещо съвсем очевидно.
„Ако можеше да се заснеме необикновеността на обикновеното, защото то е толкова прекрасно“,
се казва в пиесата и не може да бъде по-вярно. Меден месец в Рим – без пари, но в компанията на любимия човек или пък безсънни нощи и плач, но в топла прегръдка с бебе. Всички тези малки неща могат да донесат най-голямо удовлетворение на душите ни. Парадоксалното е, че те биват забравени първи. Попаднем ли веднъж в „лапите” на тъмнината, спираме да си спомняме, че някога в живота ни е било светло, цветно и красиво.
Снимка: Гергана Дамянова
Силна метафора за това състояние на човешкия дух е и сценографското решение на Марина Янева да постави в студиото на Изабел настоящия ѝ незавършен работен проект – картината на Ян ван Ейк „Портрет на семейство Арнолфини”. Части от платното вече са почистени, но други остават потънали в прах и пепел – точно както човешките отношения.
„Онази романтика, която носи думата любов, все повече и повече изчезва.
Един ден ще се наложи да реставрираме, да махаме, натрупаните пластове и от тази дума”, смята режисьорът проф. Ивайло Христов.
В своята същност любовта е едно чисто, изящно, но и чупливо чувство, за което ние, хората, трябва да решим как да се грижим. Дали ще го „поливаме” с щастливи моменти, или ще си тръгнем след първата „тежка зима” – зависи само от нас. Какво решение ще вземат Изабел и Уилям можете да научите на 26 ноември, 2 и 20 декември в Младежки театър „Николай Бинев”.
