България празнува своето Освобождение. Санстефанският мирен договор, подписан на 19 февруари 1878 г. (3 март по нов стил) в едно от днешните предградия на Истанбул, слага край на поредната руско-турска война и османската власт върху българските земи и възобновява българската държавност.
Освобождението след 500 години османска власт намира широк отзвук в българското общество, литература и изкуство. Дори и по време на робството българското творчество не може да бъде спряно и събитията около освободителното движение стават повод да бъдат възпяти както героизмът, така и трагизмът на народа.
Макар патриотизмът днес да е разбиран по толкова различни начини и да създава полемика, смятаме, че всеки българин носи частица от него в себе си. По повод днешното честване на 148 години от Освобождението на България подбрахме някой от най-патриотичните песни, с които да направим деня още по-специален.
Интересен факт е, че повечето от патриотичните ни песни са създадени по стихотворения. В изследванията си музиковедът и фолклорист Николай Кауфман казва: „От всичките 20 стихотворения на Христо Ботев, 15 се пеят на мелодии, които най-често сам народът е нагодил към текстовете. Всичките мелодии (известни засега) са 35. Колкото е по-известно едно стихотворение, толкова повече мелодии има. Най-много мелодии сме открили на песните „Хаджи Димитър“ (5) и на „Майце си“ (4).“
Възрожденски, революционни, народни и естрадни, ето най-познатите и обичани патриотични песни, които подбрахме за днешния празничен ден.
„Кой уши байряка“
20-годишната учителка от Панагюрище Райна Попгеоргиева получава нареждане от Георги Бенковски да създаде символа на въстанието. Емблематичната българска народна песен възпява и увековечава нейното дело. Кога е създадена точно песента не се знае, а според специалистите в „Кой уши байряка“ тупти общият ритъм на балканските народи. Николай Кауфман пише: „Времето на възникването на песента не е установено. През тридесетте години на XX в. чрез грамофонни плочи тя получава широко разпространение“.
„Хубава си, моя горо“
Написана в навечерието на Априлското въстание през 1875 година от Любен Каравелов, стихотворението и до днес е свидетелство за силата на българския дух от това време. За първи път е публикувана в създаденото с лични средства от Каравелов списание „Знание“, но остава под формата на стихотворение почти до началото на 20-ти век. Композиторът Георги Горанов написва музика към текста. Елегията е възприемана като неофициален химн на гр. Копривщица и на Националния събор на българското народно творчество. Към днешна дата песента е изпята от десетки изпълнители, в различни жанрове и е преведена е на няколко езика.
„Боят настана“
Това е една от най-отличаващите се патриотични песни. Текстът ѝ е взет от „Панагюрските въстаници“ – творба от първата стихосбирка на Иван Вазов – „Пряпорец и гусла“.
„Къде си, вярна ти любов народна“
Това е възрожденска песен, част от творчеството на големия български поет, педагог и композитор Добри Чинтулов, създадена през 1863 година. Текстът е публикуван три години по-късно. Добри Чинтулов поставя началото на революционната поезия у нас. Малък брой от произведенията му са запазени до днес. Въпреки това в народната памет завинаги ще останат безсмъртните възрожденски песни „Къде си, вярна ти любов народна“, „Стани, стани, юнак балкански“ и „Вятър ечи, Балкан стене“.
„Тих бял Дунав“
„Тих бял Дунав“ е популярна маршова песен в чест на Ботевата чета и драматичното ѝ преминаване през река Дунав с парахода „Радецки“. Създадена е по текст на Иван Вазов и музика на Иван Караджов. Едноименното стихотворение е написано от Иван Вазов още през 1876 година. Музиката е композирана през 1909-а от революционера, общественик и учител Иван Караджов, докато е учител по музика в Българската мъжка гимназия в Солун, заради което е преследван от турските власти. Скоро творбата се превръща в една от най-обичаните български патриотични песни, изпълнявана и като военен марш. Първоначално се изпълнява в 2 мелодии и с изпяване на различни куплети. Оригиналният текст е от 22 куплета.
„Вятър ечи, балкан стене“
Песента „Вятър ечи, Балкан стене“ е най-често изпълняваната и до днес Чинтулова творба. Тя отразява съдбините на българския народ под османско иго и е посветена на Габровското въстание от 1862 г. Чрез „Вятър ечи, Балкан стене“ авторът акцентира върху народния унес.
„Моя страна“
За финал добавяме и една песен, която не е точно революционна, но пък е символ на българския дух. „Моя страна“, по-известна като „Моя страна, моя България“, e песен от 1970-а на покойната легенда Емил Димитров. Посветена е на неговия син - Емил Димитров-младши. Обявена е за „Песен на столетието в България“ и „неофициален химн на България“. Първоначално излиза във Франция под името „Моника“ – с френски текст и няколко години е хит там. Впоследствие „Моя страна“ е била забранена, защото в нея цензурата открива „буржоазно влияние и намеци за емигрантство“.
