Точно до отворените врати на двореца „Врана“ ме посрещат красиви лица от черно-бели снимки – лица, които след малко ще оживеят на екран. Няма по-подходящо място да гледате филм за царското семейство от самия им дворец.
На специална предпремиера днес, 12 май, беше показан филма „Царят гражданин“, част от поредицата на Националната телевизия „БНТ Представя“. Документалната лента е осъществена от журналиста и телевизионен мениджър Павел Станчев и показва Симеон Сакскобургготски в едно от малкото му толкова лични прояви.
Павел Станчев на премиерата във „Врана“; Снимка: Десислава Кулелиева
Филмът започва като приказка – включва дворци, благородници, царства…
Животът на Симеон Втори обаче далеч не е приказка –
само на шест години е, когато баща му – цар Борис III напуска този свят, и само на девет, когато със семейството си е екстрадиран извън родината си. Невръстния Симеон преживява много неща, през които едно дете никога не трябва да преминава – смъртта на баща си и чичо си, бомбардировки, обиски, придружени с много страх.
Снимка: Десислава Кулелиева
Ако не знаете нищо за цар Симеон, филмът ще ви разкаже много. Ако познавето добре историята пък, ще разберете любопитни подробности около нелеката му съдба и бурните времена, в които живее.
Създателите твърдят, че не се съсредоточават върху фигурата на Царя или на министър-председателя, а върху човека. Човекът, който е предпазлив, понякога нетърпелив, „човек с чувство за отговорност“, казват за него, който е правил безброй саможертви в името на страната си.
Човек, който не мрази, но и не мечтае.
В думите на Симеон си личи голямата му обич към България – неведнъж той казва, че страната ни винаги е била приоритет за него. Говори за политика, но в този разказ си проличава скромността и ценностите му – казва, че не харесва факта, че партията, носи неговото име, „напомня ми на култ към личността“, споделя той, и че успеха на правителството му се дължи на факта, че работи в екип с хората си, прилагайки принципа „съединението прави силата“.
Говори за недостатъците ни – за завистта, обвиненията, а зад думите му стой съдбата на човек изпитал цялата омраза и цялата обич на обществото ни.
Снимка: БНТ
Говори, разбира се, и за личната си история – споделя детски спомени, разказва за семейството си и дългогодишния брак със съпругата си Маргарита.
Че баща му е починал разбира, когато за първи път към него се обръщат с Ваше Величество. Майка му му удря шамар за последен път, когато е на 19 години, защото казва нещо, което не трябва. Спомня си, че машинистът на влака, който трябва да отведе него и семейството му извън родината ни, отказва да го направи. Дълбоко откровен е, когато казва, че завръщайки се в България моли децата си да не идват тук, за да не дават поводи за неоснователни обвинения и злозловения, макар да признава, че е бил самотен. За скромният му характер говори красноречивата му реакция на въпроса „Липсва ли Ви властта?“.
Снимка: БНТ
Макар, че два пъти във филма Симеон Втори казва, че не е човек, който мечтае,
последния въпрос открехва вратата към сякаш съкровено негово желание –
ако за ден можеше да е някой друг, то би избрал да бъде… обикновен гражданин.
Снимка: Десислава Кулелиева
В лентата „Царят гражданин“ говорят и много близки хора до Симеон – съпругата му, внукът му Борис, обявен за „пазител на Короната“, както и важен приятел на семейството.
Силата на историята и начинът, по който е разказана тя във филма предизвика искрени реакции на хората в двореца „Врана“ на първата прожекция.
Диана Любенова на премиерата във „Врана“; Снимка: Десислава Кулелиева
Филмът е нестандартен портрет на един нестандартен Цар. Симеон Сакскобургготски има изключително необикновена съдба, достойна за филм. Той преживява огорчението да бъде прокуден от собствения си народ и неописуемия възторг да бъде посрещнат отново след 50 години с тълпи от хора, скандиращи името му и „Искаме си Царя“... Първо го разпъват и после викат „Осанна“. Съдбата му обаче го е направила това, което е днес – мъдър, дълбок и преживял много човек. Винаги близък до народа, но в същото време единствен символ на царственост и благородство, който ни е останал.
