Знаехте ли, че най-ранните известни произведения на изобразителното изкуство са каменните резби. Често знаците, издълбани в скалата, или петроглифите оцеляват там, където рисуваните произведения не могат.
Превръщането на камък в скулптура е дейност толкова стара, колкото самата цивилизация. Праисторическите скулптури обикновено са представлявали човешки форми като Венера от Вилендорф и безликите статуи на цикладите. По-късните култури създават каменни животни, хора и животни и абстрактни форми. За целта първоначално са се използвали абразивни техники, но в съвремието те отстъпват на пневматични чукове и други устройства. През по-голямата част от човешката история скулпторите са използвали чук и длето като основни инструменти за извайване на камъка. Кои са едни от най-впечатляващите колосални произведения на изкуството, които са изработили?
Немрут Даг, Турция
Снимка: Tunart/iStock
По време на управлението си от 70 г. пр.н.е. до 38 г. пр.н.е. елинският цар Антиох I Комагенски поръчва скулптура на собствения си образ, заобиколен от няколко божества и животни пазители. Разположени в Немрут Даг - национален парк, който се простира на един от най-високите върхове на планината Таурус в Югоизточна Турция, забележителните монументи се намират пред погребална могила, която се извисява на 164 метра над скалистия пейзаж. Работниците извайват амбициозния могилен комплекс, използвайки фрагменти от местен варовик, но въпреки мащабите му - минават много векове преди да бъде открит през 1881 г. от германския геодезист Карл Зестер. По време на разкопките археолозите откриват и пясъчникови стели с релефни изваяния на предците на Антиох с надписи. През 1987 г. обектът е обявен за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. С течение на времето главите на много от скулптурите са се отделили от телата им. Това вероятно се дължи на атмосферни влияния и други природни причини, тъй като скулптурите се намират в земетръсна зона.
Дяволските глави, Чехия
Снимка: Siloto/iStock
Понякога наричани „чешката планина Ръшмор“, Дяволските глави се намират в северната част на Чешката република. Достигащи 30 фута височина, двете заплашителни лица са дело на чешкия скулптор Вацлав Леви, който ги извайва на място в периода 1841-1846 г. Наблизо се намира и друга негова творба, наречена „Клоцелка“, отбелязва Smithsonian Magazine. Тя е с релефи на животни и сцени, вдъхновени от басните на чешкия поет и философ Франтишек Клоцел. И двете скулптури са изваяни в началото на кариерата на Леви, докато той работи като готвач в замъка Либехов.
Храмът Байон, Камбоджа
Снимка: Chee Hong/Flickr
Около 200 лица са издълбани във външните стени на храма Байон в Камбоджа. Най-забележителни са четирите релефа, за които се смята, че са на крал Джаяварман VII, владетел на Кхмерската империя в днешен Сием Реап. Някои специалисти подчертават, че резбите показват краля под образа на Авалокиш-вара - известен бодхисатва, който според будистките вярвания е имал способността да достигне до нирвана. Будисткият храм е построен някъде по време на царуването на краля, продължило от 1181 до 1218 г., а всяка от четирите портретни дърворезби сочи към една от четирите посоки на света. В допълнение към ликовете, 54-те кули на храма съдържат барелефи, изобразяващи исторически събития като битки и ежедневието на Камбоджа.
Скалната скулптура на Децебал, Румъния
Снимка: Erik Cleves Kristensen/Flickr
Паметникът на Децебал, царя на даките, се издига на брега на река Дунав на внушителната височина от 180 фута, с 23-метров нос и 14-метрови очи, и се вижда от голямо разстояние. Д-р Джузепе Костантино Драган, основател на Европейската фондация, която насърчава културата и образованието, възлага на италианския скулптор Марио Галеоти задачата да създаде масивен монумент в чест на царя, след като през 1985 г. избира мястото в румънската планина. Локацията е значима, тъй като се смята, че това е същото място, където някога е стоял Траяновият мост, отбелязващ мястото на поражението на Децебал от бившия римски император Траян през 105 г. След различни отлагания проектът започва да се реализира през 1993 г. В крайна сметка е завършен повече от десетилетие по-късно.
Главите на олмеките, Мексико
Никой не знае със сигурност какво е накарало олмеките от Мезоамерика да изчезнат някъде около 300 г. пр.н.е., но те са оставили след себе си множество напомняния за своето съществуване, издълбани в камък - или по-точно във вулканичен базалт. През годините археолозите са открили повече от дузина глави, които варират на височина от 5 до 11 фута и тежат приблизително 20 тона всяка. Експертите смятат, че те изобразяват владетели от цивилизацията на олмеките и са били издълбани някъде между 1200 и 900 г. пр. н. е. Днес много от главите остават близо до местата на откриването им. Три от тях са преместени и могат да се видят в парка-музей „Ла Вента“ във Виляермоса, Мексико.
Мемориал на индианеца Лудия кон, Дакота
Мемориалът все още е в процес на изграждане върху частна земя в Блек Хилс, окръг Къстър, Южна Дакота, САЩ. На него ще бъде изобразен воинът Лудият кон, който язди и сочи към земята на племето си. Индианецът е известен с борбара си срещу посегателствата върху териториите и начина на живот на народа лакота.
Мемориалът е поръчан от Хенри Изправената мечка, старейшина на племето. Извайването е поверено на Корчак Зиолковски. То започва през 1948 г., а след като скулторът му умира през 1982 г. на 74-годишна възраст, вдовицата му Рут Зиолковска наблюдава работата по проекта като изпълнителен директор.
За 16 години години са завършени главата и лицето на Лудия кон. Очите му са широки 5,2 метра, а главата му - висока 27 метра. Рут и седем от десетте деца на Зиолковски продължават работата по мемориала до смъртта ѝ. Към момента дъщеря ѝ е главен изпълнителен директор, а трима от нейните братя и сестри продължават да работят по проекта. Трима от внуците на първия скулптор също допринасят към проекта.
Планината Ръшмор
В същия район се намира и планината Ръшмор. Монументът, издълбан в скала, е посветен на четирима президенти Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън, Теодор Рузвелт и Ейбрахам Линкълн и техния безценен принос за Съединените щати. Националният мемориал представлява не само миналото, но и обещание за бъдещето. Това е място, заобиколено от американската история, където все още се чуват имената на Гутзон Борглум и Лудия кон. където бизоните отново тичат свободно в щатския парк Къстър.
