Без съмнение „Играта на играчките“ е сред най-обичаните филмови поредици в историята на киното. Както широката публика, така и критиката са единодушни - първите четири филма се приемат като едни от върховете в анимационното кино. Сега, седем години след последния филм Джеси, Бъз и Уди отново протягат ръка на малки и вече пораснали деца да се впуснат в тайния свят на играчките. Този път на режисьорското място сяда Андрю Стантън („УОЛ-И“, „Търсенето на Немо“), а добре познатите ни герои са изправени пред нова заплаха – дигиталните технологии.
Началото на „Играта на играчките“ 5 изрисува една почти апокалиптична картина –
ерата на играчките е приключила и сега те стоят захвърлени и забравени там, където за последно са си играли с тях. Тяхното място е заето от дигиталните устройства, масово превзели ежедневието на децата. Вече всичко е онлайн - игрите, приключенията, та даже и приятелствата. Оказва се, че единствена Бони – момичето, чиито играчки са Джеси, Бъз и останалите герои, все още предпочита да си играе с играчки. Това обаче я превръща в аутсайдер и поне на пръв поглед е причината тя да не може да си намери приятели.
В опит да помогнат на дъщеря си да се сближи с други деца, родителите на Бони ѝ подаряват Лилипад - най-модерния таблет сред малчуганите. Лилипад изглежда миловидна, но бързо разбираме, че тя не е отборен играч. Иска вниманието на малкото момиченце само за себе си и е убедена, че знае кое е най-добре за нея. Естествено, играчките няма да допуснат Лилипад да им отнеме Бони и затова се впускат в мисия да ограничат влиянието ѝ.
За разлика от предишните филми, сега
лидер на групата играчки е смелата каубойка Джеси.
Смятам, че извеждането ѝ в центъра на историята е сред най-успешните режисьорски решения. Това вдъхва нова енергия на сюжета, а и винаги е освежаващо да видим добре развит женски образ в главна роля.
В сърцевината на „Играта на играчките“ 5 всъщност стои актуалният проблем за прекомерното привързване на децата към мобилните устройства. Зависимост, която кара най-малките да престанат да си играят с играчки, да използват въображението си и да изграждат приятелства. Посланието на филма е ясно - технологиите вредят на децата много повече, отколкото им помагат. То е отправено така, че да достига лесно и до най-малките, но не е прекалено натрапчиво.

Снимка: Disney/Pixar
В интервю за The Guardian актьорът Тим Алън, който озвучава Бъз, споделя надеждата си, че филмът ще повлияе позитивно на децата: „Има една странна част от мен, която искрено вярва, че ще има куп деца, които ще го гледат и ще си кажат: „Наистина искам да играя с играчките си“. Да си на таблет не е игра с играчка. Това е игра с допамин“. Според мен казаното от Алън синтезира отлично каузата на филма – да се покаже на децата, че
игрите в реалния свят и истинските приятелства не могат да бъдат заменени
дори и от най-модерните устройства.
Сред положителните качества на лентата е, че конфликтът не е изцяло черно-бял. Макар и технологиите да са представени в предимно негативна светлина, те никога не са обявени за злодеи, а в няколко ситуации дори съдействат на играчките.
Много зрители са на мнение, че поредицата щеше да е завършена като трилогия и че следващите два филми са ненужни. Скептицизмът към новото продължение не е случаен. Дори Куентин Тарантино – един от най-известните фенове на франчайза, споделя, че отказва да даде шанс на продълженията, защото
„Играта на играчките“ 3 е сред най-великите филми, които някога е гледал.
Аз също съм съгласна, че поредицата можеше да приключи преди петия филм, който така и не реализира напълно потенциала на основната си идея. Очаквах с интерес как ще бъде разгледан важният проблем за непрестанно нарастващата връзка между децата и технологиите. В сравнение с предишните филми обаче „Играта на играчките“ 5 сякаш не успява да изследва в дълбочина централната си тема.
И все пак, това не означава, че е лош филм. Напротив, той е забавен, разтоварващ и приятното семейно изживяване в киносалона е гарантирано. „Играта на играчките“ 5 може и да не е най-силният от поредицата, но е добро напомняне, че истински ценните неща се случват в общуването помежду ни, а не в дигиталното пространство.
АВТОР: Александра Славова