- Само по себе си образование не е диплома за живота
- Старая се да не се налагам и да оставя децата ми сами да изградят свое мнение, вкус и стил.
- Всички решения, които съм взела са ме направили човека, който съм в момента.
- Понякога не всичко се случва със знание, с мисъл, с акъл – понякога те води сърцето.
Снимка: Личен архив/ Илияна Лазарова
Илияна Лазарова е от онези актриси, които не спират да се развиват и да търсят нови предизвикателства, както на сцената, така и в живота. Завършила своето образование в Лондон и Ню Йорк, тя носи в себе си космополитен дух, но избира да се завърне в България, за да отгледа дъщеря си и да твори на родна почва.
Илияна Лазарова е не само актриса, тя е продуцент, активен гражданин, занимаващ се с каузи, свързани с околната среда и човек, който смята, че изкуството може да променя хората.
Интервюто ми с нея е посветено на уроците от чужбина, бъдещите ѝ творчески планове и личните ѝ избори, които са я превърнали в актрисата и жената, която е днес.
– Здравейте! Разговаряме малко преди поредната ви изява в представлението ,,Не те познавам вече‘‘. Понякога животът имитира изкуството и затова намирате ли паралели между вашата героиня Луиза и вас самата в истинския живот?
– Единственото сходно с Луиза, което намирам е това, че тя е емоционална и ранима като мен, или като всяка друга жена. Но подходът ѝ за сладко отмъщение никога не би ми хрумнал. Аз нямам отмъстително поведение, а реагирам на момента, когато нещо лошо ми се случи или някой ми пресече пътя, след което забравям и ми минава. Аз напълно оправдавам поведението на Луиза, защото тя е поставена в такива обстоятелства.
– Кой беше най-трудният момент за вас от репетициите и подготовката около представлението?
– Може би най-трудният момент беше да стиковаме програмите на всички, за да можем да се съберем заедно за репетиции. Защото в днешно време актьорите работят на няколко фронта – или озвучават, или се снимат в киното, или репетират, или играят представления в други частни или държавни театри. Други трудности не сме изпитали, защото като екип се сплотихме и се харесахме още от самото начало. Най-трудното беше да можем по такъв начин да оптимизираме програмата, че всички да бъдем на куп на репетиции. Имаше моменти, в които репетирахме само, който е свободен – по двама, трима.
– А коя беше най-забавната част около подготовката на ,,Не те познавам вече‘‘?
– Всички колеги са много забавни и всеки един от нас разказваше лични случки от живота си, докато репетирахме. Това е абсолютно нормално и е част от процеса, защото ние трябва да се сплотим и да станем екип, за да се получи едно представление. Може би това е най-забавната част – да научиш, че хората, с които работиш са готини и добродушни.
Снимка: Facebook/ Iliana Lazarova-Anachkova
Колегите ми не работят само за себе си и не са егоисти, те правят всичко възможно, за да помогнат и за ролята на другия. Включително помагат на младите артисти, както и на мен са ми помагали. Целият процес беше забавен и ходех с удоволствие на репетиции.
– Вие сте завършила Бъкингамския университет, а след това сте следвала в Института по актьорско майсторство ,,Лий Страсбърг‘‘ в Ню Йорк. Какво ви даде образованието в чужбина?
– Само по себе си образованието не е диплома за живота. В течение на самия живот ти се научаваш на много неща, но образованието в чужбина ми помогна да имам малко по-широк мироглед, да бъда над нещата и да не съм дребнава. Когато живееш толкова години извън България не е нужно да полагаш някакви усилия, за да се промениш, то се случва заради обстоятелствата и обстановката.
Самото образование също ми даде много, даде ми много добри контакти и ми помогна ми да се реализирам в определени сфери. Запознах се с хора и си създадох доживотни приятели, с които все още поддържам връзка. Конкретно школата ,,Лий Страсбърг‘‘ ме научи на актьорство, на занаят и това хич не е малко.
– Има ли място за сравнение образованието в България с това извън нея?
– Образованието на българските актьори и тяхната практика по нищо не отстъпва на тази на чуждестранните актьори. Работила съм, както с български, така и с чуждестранни актьори и мога да кажа, че българският актьор е дисциплиниран и умее да се подготвя много добре. Колкото до таланта, или го имаш, или го нямаш, но само с него нищо не става – трябва да работиш и да научиш техниката на занаята.
Мисля, че школата НАТФИЗ не отстъпва по нищо от другите школи, поне това виждам от актьорите, с които съм работила.
По стечение на обстоятелствата пътищата ни с едно момиче се пресякоха и тя повдигна темата за Института ,,Лий Страсбърг‘‘. Отидох там за три месеца, но останах за три години. Животът ми се стече така и никога пред мен не е стоял изборът между него и НАТФИЗ. Предостави ми се възможността да отида да уча в Ню Йорк и аз веднага реших да го направя. Не беше планирано предварително, но няма случайности, съдбата си знае.
– Какво беше отношението на вашите колеги актьори в чужбина към вас?
– Страхотно. Школата ,,Лий Страсбърг‘‘ е международна – има колеги от всякакви държави и националности. Ню Йорк, Манхатън е много космополитен град и не можеш да разбереш дали си в Европа, или в Америка. Когато отидох в института, до този момент там не беше учил българин и всички ме приеха много радушно, имам приятели от всички краища на света. Хубавото е, че както в България може би, така и в чужбина при актьорите няма дискриминация, няма отделяне на групички – всички са едно. Актьорът има уникалната способност да не дискриминира и това идва от самата професия, когато трябва да изиграеш определен образ не можеш да го съдиш, а го приемаш такъв, какъвто е.
– След толкова години в чужбина, защо избрахте да се завърнете в България?
– Защото забременях с първото си дете и в чужбина щеше да ми е много трудно да го отгледам без помощ. Понякога не всичко се случва със знание, с мисъл, с акъл – понякога те води сърцето. Реших, че искам да запазя детето и да се прибера в България, където имам подкрепата на близките си. Така го усетих, така го направих и не съжалявам изобщо. Така ми се стече животът.
Снимка: Теди Грозданов
– Преди сте била модел. Бихте ли ни разказали малко повече за тази професия?
– Много малко се занимавах с тази професия и то в тийнейджърските ми години. Аз идвам от семейство на спортисти, майка ми е бивша балерина и хореограф, тя е израснала на сцена и от там съм закърмена с тази любов към театъра. Винаги съм обичала да се изявявам, да бъда на сцена, но като по-малка не съм могла да обясня кое по-точно ми е харесвало. Като по-млада си мислех, че моделската професия е това, което търся, но докато се занимавах няколко години осъзнах, че не е моето, защото не мога да бъда кукла на конци.
Не искам само да ме обличат в красиви дрехи и да позирам, искам да изразя себе си.
Моделската професия бяга от индивидуалното и слага всичко под един знаменател, а на мен това не ми харесва. Актьорската професия от друга страна ти дава правото да се изразиш и сам да откриеш своята индивидуалност.
– Ако можехте да се върнете назад във времето, отново ли щяхте да вземете същите решения?
– Да. Всички решения, които съм взела са ме направили човека, който съм в момента. Нямаше да науча тези уроци, нямаше да ми се случат тези неща, нямаше да имам тези деца и нямаше да имам този партньор до себе си. За нищо не съжалявам и нищо не бих променила, защото животът ми се е стекъл така, както е трябвало.
– В сериала ,,София вкъщи‘‘ вие изиграхте ролята на суровата брокерка Камелия, която отглежда сама дъщеря си. В истинския живот вие също сте майка – как подхождате към възпитанието на децата си? Като вашата героиня ли сте?
– Камелия е много строга и амбициозна жена, тя минаваше през трупове, за да ѝ се случат нещата, но аз не съм точно така. Като родители може би си приличаме, защото аз също съм имала нейната съдба да отглеждам сама дете, когато се разделих с първия си мъж. Мисля, че съм строга, опитвам се да налагам някакви правила, но съм и доста мекушава. Понякога му отпускам края и позволявам на децата ми да правят, каквото искат.
Снимка: bTV
Не искам те да живеят в страх от мен, искам да са спокойни и да ме чувстват като приятел. Мисля, че съм успяла да го постигна, а доколко съм се справила с възпитанието – само времето ще покаже. Голямата ми дъщеря е отговорна, състрадателна, грижовна и се движи в правилната посока. Старая се да не се налагам и да оставя децата ми сами да изградят свое мнение, вкус и стил .
– Била сте продуцент на филма ,,Голата истина за група Жигули‘‘. Коя роля ви харесва повече – тази на продуцента или тази на актьора?
– В ,,Голата истина за група Жигули‘‘ влязох като копродуцент по неволя, както се казва. Нещата започнаха малко на шега между две приятелки – мен и сценаристката на сериала ,,Връзки‘‘. Тя написа сценария на филма, на мен ми хареса и се захванахме с общи усилия да съберем средства. В момента съм продуцент на друга продукция – минисериал, екранизиращ романа ,,Хранилка‘‘. Това е един много успешен български роман на автора Иван Комита, който ми е близък.
Сякаш професията продуцент ме вика сама, но не е най-любимото ми.
Предпочитам да играя, но понякога, за да се случат нещата и, за да мога да реализирам проекти, с които никой друг не иска да се занимава – запрятам ръкавите и се захващам аз. Повече ми е на сърце професията актриса, а театърът е моето слабо място – мога да стоя там по цял ден, да репетирам, да пробвам нови неща и да разнищвам образи.
– Вие сте не само актриса, но и върл защитник на различни каузи, посветени на околната среда. В тази връзка, какво може да посъветвате нашите читатели?
– От няколко години работя с ,,Грийнпийс‘‘ и ,,За Земята‘‘, които имат различни каузи и в повечето от тях съм била част. Говорила съм пред различни медии и на различни теми, свързани с горенето на отпадъци в ТЕЦ-ове, чистия въздух, рециклирането, намаляването на количеството пластмаса и почистването, и опазването на Черно море. Била съм част от всички тези каузи, давала съм от времето си, използвала съм платформата си в социалните мрежи, за да говоря за тези неща и съм заставала плътно зад тях.
Самата аз се вълнувам от тези теми, още преди от ,,Грийнпийс‘‘ и ,,За Земята‘‘ да се свържат с мен, защото като майка моята интуиция ми подсказва, че ние хората трябва да дадем нещо на тази природа. Първо сме произлезли от нея – ние сме една цяла екосистема и второ, трябва да помислим какво оставяме на поколенията след нас. Искрено се надявам за времето, през което съм тук на Земята да направя нещо смислено, освен двете деца, които съм създала. Искам да ги възпитам те също да се грижат за природата и да разберат, че тяхното съществуване е свързано с нея.
– Къде в бъдеще могат да ви гледат вашите почитатели? Имате ли някакви планове, свързани с киното?
– Освен в ,,Не те познавам вече‘‘ могат да ме гледат в ,,Сватба със закъснител‘‘ и ,,Градски легенди‘‘. Предстои ми и да започна репетиции за ново представление, което засяга много теми, свързани с полигамията, хомосексуалните връзки и неща, които са нашумели в последно време. В момента снимам и нов български филм, който се казва ,,В очакване на Ал Бано‘‘, но заглавието му най-вероятно ще се промени. Пътувам между представленията и снимките, които са доста далече, в град Твърдица. Това ще бъде една българска комедия с популярни личности – Робърт Янакиев, Румен Угрински, Аня Пенчева и много други, любими на публиката актьори. Темата е готина, забавна, комедия е и мисля, че ще се хареса на зрителите. Филмът трябва да излезе другото лято.
Снимка: Facebook/ Iliana Lazarova-Anachkova
Животът на Илияна Лазарова е пълен със смели избори – от модния подиум до Ню Йорк и обратно у дома, от майчинството до театралната сцена и продуцентството. Във всяка нейна роля тя оставя частица от себе си – емоционалност и свобода, преплетени в едно. Тя може с часове да играе и репетира на сцената, без публика и без ограничения. В края на деня няма значение дали ще бъде зад продуцентската маса или на големия екран, публиката тепърва ще има още поводи да аплодира Илияна Лазарова.
