Ярослава Бубнова да бъде отстранена от директорския пост на Националната галерия се иска в писмо-петиция, адресирано до президента, председателя на Народното събрание, премиера и министъра на културата. Инициативата е на Станка Желева от фондация „Изиарт” и Ния Шушкарова от сдружение „ИМЕ” и е публикувана в публичен сайт за петиции.
Освен уволнение на директорката, авторите и подписалите петицията
настояват Бубнова да бъде подведена по съдебна отговорност
„за безстопанственост, конфликт на интереси и злоупотреби със служебно положение”.
В писмото се казва, че през 2019 г. за директор на една от най-важните институции у нас е назначен „некомпетентен човек”.
„Бубнова никога не е крила, че не само не познава българското изкуство, но е заявявала открито, че то не представлява интерес за нея. Подобни изявления от страна на заемащ поста Директор на Националната художествена галерия са меко казано скандални и недопустими“, казват авторите.
Те настояват, че директорката на НХГ не е положила усилия „постоянната експозиция да добие исторически и образователен контекст, нов, съвременен, интересен и привлекателен облик, достоен за ранга на институцията.
Националната галерия на България прилича на провинциална художествена сбирка,
подредена по морално остарял начин и говори красноречиво за професионалните компетенции на самопровъзгласилата се за най-големия български куратор директорка“.
Следват обвинения, че Бубнова е насърчила и финансирала „плагиатство в дигиталните изкуства и нови медии“. За пример се сочи изложбата „Квантова симфония“ от март 2024 г. на „Sensor Studio“, България, както и аудио-визуалната инсталация ROW на колектив „Tundra“, Русия.
Съдебната отговорност за безстопанственост според авторите на петицията Ярослава Бубнова е заслужила като
отговорна за унищожените при аварията в хранилищата на Квадрат 500 над 70 картини,
10 от които безвъзвратно, шедьоври от национално значение. Твърдят, че по нейна лична вина противопожарните бутилки, които са силно взривоопасни, са се намирали в хранилищата.
„Последвалото бездействие от нейна страна и скандалното забавяне на реставрацията на повредените картини водят до това, че част от тях са непоправимо увредени. Този огромен скандал бързо бива неглижиран и остава без последствия за г-жа Бубнова“, се казва в писмото.
Споменава се и възлагането на обществена поръчка за консервация и реставрация на фасади и ремонт на покрива на къщата-музей „Иван Лазаров“ в София на неколкократно завишени цени.
„Като директор на НГ Ярослава Бубнова е принципал на Музея към криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски”, където се помещава една от най-големите колекции на икони в света.
От години в криптата има проблем с мухъла, гъбички и влага...
Десетки икони, безценни паметници на българското културно наследствио са сериозно повредени и застрашени”, твърдят авторите на петицията.
В подробния текст се сравнява и отношението на Ярослава Бубнова към държавната институция и към частната ù организация, пише „Площад Славейков”.
„При всеки възникнал проблем дежурният ѝ отговор е „писах на Министерството и няма пари“. В същото време винаги успява да намери финансиране за частната си организация – т. нар. Институт за съвременно изкуство. Във фрапиращ конфликт на интереси,
докато е директор на НХГ, тя продължава да работи и да представлява в чужбина Института за съвременно изкуство“.
„Това е само малка част от причините, поради които искаме незабавното дисциплинарно уволнение на Ярослава Бубнова и подвеждането ù под съдебна отговорност за безстопанственост, конфликт на интереси и злоупотреба със служебно положение. Крайно време е да поеме своята отговорност и да понесе пасивите, не само активите от това да заемаш колкото почетния, толкова и отговорен пост директор на НХГ“.
На финала авторите на петицията отхвърлят опитите Ярослава Бубнова да бъде представена като жертва заради руския си произход. Те наричат това „поредната инсинуация, с която се опитва да отклони общественото внимание от истинския проблем, а именно нейната доказана некомпетентност и престъпна небрежност в управлението на една от най-значимите културните институции в България“.
Сред артистите, подписали петицията за отстраняването ѝ, са Хубен Черкелов, Петко Дурмана, Свилен Стефанов, Емил Рашковски и др.