„Аз трябва да си отворя душата, а моята душа е пълна с любов. Трябва да дам от тази любов, ако искам да получа поне малко“, споделя за себе си певицата и актриса Камелия Тодорова през 2018 година, след като за пореден път обира овациите на многохилядната си публика. Какво я вдъхновява да поеме по пътя на изкуството?
Тя е родена на 21 януари в семейството на Стойка Тодорова (певица в хоровата капела „Светослав Обретенов”) и Кирил Тодоров (преводач и почитател на джаза). Тя започва да свири на пиано и да посещава уроци по солфеж още в ранна детска възраст.
Въпреки това, тя първоначално избира професионален път, далеч от музиката. Завършила средното си образование със специалност вътрешна архитектура - тя започва работа в проектантска организация. Междувременно обаче не се отказва и от изкуството. В свободното си време тя често посещава експерименталната театрална трупа „4 плюс 4” на режисьора Николай Георгиев. Именно там тя
за пръв път се изявява на сцената.
Следват спектакли, който ѝ дават възможност да се запознае с композитори и вокални педагози. Така през 1974 г.
Камелия Тодорова е приета в Българската държавна консерватория, където се ражда любовта ѝ към джаза.
През 1977 г. тя започва да работи музикантите
Людмил Георгиев, Симеон Щерев, с пианиста
Марио Станчев, тромпетиста
Данчо Капитанов, както и с
Теодоси Стойков и
Петър Славов.
Официално
Камелия Тодорова се появява на сцената, пеейки джаз, през 1978 г., припомня БТА.
В периода от 1979 до 1983 г. записва песни с бенда на Българското национално радио с диригент
Вили Казасян. Сред тях са
„Не ме гледай така, момче”, „Прошепнати мечти”, „Да е влюбен този свят”, „Откритие”, „Теменуги”, „Ден и нощ”, „Стая на релси”.
Отличната вокална техника и уникален певчески стил и талант ѝ
позволяват да пее в различни стилове –
джаз, поп, рок, соул, фънк и ар енд би.
Успоредно с певческите си изяви,
Камелия Тодорова се снима и в киното.
„Винаги съм мечтала да бъда актриса”,
казва тя през 1999 г. Дебютира в света на седмото изкуство през 1972 г. с филма
„Козият рог”. Тя има епизодични роли във филмите „
Синята лампа” (1974), „Момчето си отива” (1972), „Черните ангели”. Първият филм, който снима като главна роля, е
„Монолог за едно прасенце” (1981) на
Слав Бакалов, който не излиза на екран.
През 1981 г.
Камелия Тодорова играе главната роля в „Търновската царица” заедно със
Стефан Данаилов. Тази лента и до днес е считана за класика на българското кино.
Любовта я отвежда зад граница - в Германия. Дори и там обаче
музикалната ѝ кариера продължава да процъфтява.
Тя остава единствената българка, за която „Дейли мейл” пише: „Изглежда като Мадона, има гласа на Тина Търнър и е предизвикателна като Принс”.
